Информационен сайт на българите в Испания

Свят

Ядрени подводници, ирански безпилотни самолети и лаборатории с висока степен на сигурност: бразилски проекти, които предизвикват безпокойство за глобалната сигурност

Ядрени подводници, ирански безпилотни самолети и лаборатории с висока степен на сигурност: бразилски проекти, които предизвикват безпокойство за глобалната сигурност.



Новите технологии като ядрени подводници, безпилотни самолети камикадзе и дори лаборатории с висока степен на сигурност BSL4 поставят Бразилия в полезрението на международните институции, които следят за правилното им използване.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) – органът на ООН, който следи за използването на ядрената енергия в света – е обезпокоена от поведението на Бразилия.

По-специално, безизходицата е свързана с Бразилската програма за развитие на подводници (Prosub), която страната започна през 2008 г., по време на втория мандат на Лула, чрез технологично сътрудничество с Франция.

Програмата предвижда строителството на четири конвенционални дизелово-електрически подводници от клас Scorpène, произведени по френска технология, и на една атомна подводница, която трябва да бъде готова през 2029 г. Последната, чийто проект е в ход от 1978 г., понастоящем е обект на разгорещена дискусия между МААЕ и бразилските власти относно ядрения реактор за производство на нейното гориво, т.е. уран.

Притеснителното е, че не Франция ще предостави технологията на Бразилия, която вместо това е създала държавна компания Nuclep.

Първият атомен реактор, проектиран и построен в Бразилия, се сглобява в ядрения промишлен център „Арамар“ в Иперо, във вътрешността на Сао Пауло. Сградата, в която ще се помещава оборудването – т.нар. блок 40 – е готова и се очаква реакторът да бъде пуснат в експлоатация през 2027 г.



Понастоящем държавите в света, разполагащи с ядрени подводници, са САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай и Индия. Бразилия иска да се присъедини към този списък, за да защити морската си територия, наречена „Синята Амазонка“, която обхваща около 3,6 милиона квадратни километра.

През юни 2022 г. бразилските власти официално подават заявление до МААЕ за разрешение да използват обогатен уран. И точно тук започват проблемите. Въпреки че Бразилия не притежава ядрени оръжия, тя е член на МААЕ от създаването ѝ през 1957 г. и също така е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1970 г. Тя обаче отказва да се присъедини към допълнителните протоколи от 1997 г., които позволяват по-прецизен и всеобхватен контрол, подписани от 137 държави и Европейската общност за атомна енергия (Евратом).

„Липсата на допълнителен протокол трябва да се разглежда като несъвместима с това Бразилия да има военна програма“, казва Иън Стюарт, британски експерт по ядрени подводници в Центъра „Джеймс Мартин“ (САЩ), в текст, публикуван в Бюлетина на атомните учени.

С тази подводница Бразилия всъщност ще стане първата страна в света, без да е ядрена сила, която ще има военна подводница, задвижвана с атомна енергия, използвайки изцяло бразилска технология.

Разликата с често цитирания в дискусията случай с Австралия е, че тя притежава ядрена подводница, без да е ядрена сила, но подводницата ѝ работи с изцяло френска технология, която вече е под контрола на МААЕ.

Загриженост за разпространението на ядрени оръжия

Особеното положение на пълна автономия на Бразилия накара МААЕ да поиска от бразилските власти инспекции, сравними с тези, които тя извършва в страните с ядрени оръжия, за да избегне рисковете от разпространение, които са два вида. Хоризонталното разпространение е разпространението на ядрени оръжия в страни, които все още не ги притежават, а вертикалното разпространение е разработването на по-сложни ядрени оръжия от страни, които вече ги притежават.



Бразилия обаче отказва да разкрие пред МААЕ данни за „оперативните възможности“ на подводницата. Ако иска да избегне санкциите, тя ще бъде принудена да преговаря с Аржентина, тъй като и двете страни са членове от 1991 г. на Бразилско-аржентинската агенция за отчитане и контрол на ядрените материали (ABACC), която гарантира, че атомните материали от двете страни не се използват за създаване на ядрени оръжия.

„Има опасения относно разпространението на ядрени оръжия в сферата на сигурността“, казва адмирал Петронио Аугусто Сикейра де Агиар от Главната дирекция за ядрено и технологично развитие (DGDNTM) на военноморските сили пред ежедневника Estado de São Paulo. От 1988 г. насам военноморските сили използват пълния цикъл на обогатяване на уран в малки количества. С ядрената подводница обаче този процес ще трябва да бъде увеличен. „Ще бъде в по-голям мащаб и ще трябва да се повиши ядрената сигурност, за да се избегне разпространението на ядрен материал“, каза Сикейра де Агиар.

Неизвестни за произхода на горивото

Проблемът се състои в това, че Бразилия изпитва затруднения да удостовери произхода на горивото, което възнамерява да използва. Страната владее цикъла на обогатяване на уран, но не извършва целия процес в Бразилия.

Още през миналата година правителството на Болсонаро се обърна към спорен доставчик: Русия. Дори президентът Луис Инасио Лула да Силва, по време на срещата си с руския външен министър Сергей Лавров в Бразилия през април миналата година, съживи интереса на Бразилия към руската ядрена енергетика. Росатом, руската държавна атомна компания, контролира или е планирала почти една пета от 435-те действащи реактора в света, осигурява заетост на почти 270 000 души, контролира 14 % от пазара на гориво, 28 % от обогатяването и 75 % от свързаните с него технологии. Парадоксално е, че от началото на войната в Украйна Росатом не е бил обект на санкции.

Но в исторически момент на завръщане към Студената война версия 2.0, в чийто епицентър е Латинска Америка, не може да се изключи рискът други участници като Иран да се интересуват от ядрената мощ на Бразилия.



Парадоксално е, че в интервю, публикувано в събота от вестник „Фолха де Сао Пауло“, Али Багери Кани, заместник-министър на външните работи на Иран и главен преговарящ по ядреното споразумение, цитира опита на Лула през 2010 г., заедно с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, да накара Техеран да подпише ядрено споразумение, което не се хареса на президента на САЩ Барак Обама. Въпреки това, според Багери Кани, „Бразилия не се е провалила в този случай, защото инициативата ѝ е била стъпка към решаването на даден проблем. Американците бяха тези, които се оттеглиха и не изпълниха обещанията, дадени на Бразилия.

Многополюсната ос на Иран, Русия и Китай е по-силна от всякога в Латинска Америка благодарение на съюзите с Венецуела и Куба. Според кубинския блогър и активист Йоани Санчес Лула и бившият уругвайски президент Хосе Мухика ще пътуват до острова в края на годината, за да „насърчат по-голяма откритост и да предложат местна и международна подкрепа“. Съветникът по външна политика на Лула, Селсо Аморим, току-що се завърна от среща в Хавана с президента Мигел Диас-Канел, защото Бразилия, според него, „иска да изгради образцови отношения с Куба“.

Ирански безпилотни дронове камикадзе

Непрекъснато се предупреждава и за евентуално закупуване на ирански безпилотни самолети камикадзе, както вече направи съседна Боливия. Миналата седмица Комисията на бразилската армия във Вашингтон (CEBW) отправи искане за информация 0144/2023, за да получи оферти от производители. Освен Иран, държавите, които произвеждат този вид дронове („лоитиращи боеприпаси“), са Русия, Китай, Израел и САЩ.



Безпилотните самолети се наричат камикадзе, защото не се връщат в базата след атаката и се разбиват на земята, след като достигнат целта си. Иранските дронове камикадзе, които наскоро станаха известни, защото бяха използвани от Русия за нападение срещу Украйна, са Shahed 136.

Всеки от тях струва само 20 000 долара, избягва радарите, има обхват до почти 2500 километра, лети само до предварително програмирана дестинация и не може да бъде контролиран по време на полет. През април разследване на базираната в Обединеното кралство организация Conflict Armament Research (CAR), която изследва оръжейни компоненти, разкри, че технологията на дрона Shahed 136 се основава на незаконно придобита германска технология. CAR също така потвърди, че двигателят на дрона камикадзе е модифициран от иранска компания, която е обект на санкции от страна на Обединеното кралство, САЩ и ЕС.

Независимо от това кой производител ще избере, бразилската армия възнамерява да използва безпилотни самолети камикадзе за наблюдение на границите и за унищожаване на тайни летища в Амазония, където се извършва незаконен добив на полезни изкопаеми.

Първата лаборатория за максимална биологична безопасност BSL4

И накрая, Бразилия на Лула току-що обяви, че нейната нова програма за ускоряване и растеж (PAC) има за цел да изгради лаборатория за максимална биологична безопасност BSL4 за първи път в историята на страната.

BSL4 са високотехнологични изследователски лаборатории, в които се изучават патогени, които могат да предизвикат епидемии или пандемии. Дори лабораторията в Ухан, Китай, от която се смята, че произхожда вирусът COVID, е BSL4. Понастоящем в света функционират 51 такива лаборатории, 18 са в процес на изграждане, разположени в 27 държави, предимно в Европа, но не и в Латинска Америка.

Неотдавнашно изследване на Кралския колеж в Лондон твърди, че броят на тези лаборатории се увеличава, когато рискът от биотерористични атаки или пандемии е по-висок. Новината сама по себе си не би трябвало да е тревожна, тъй като научните изследвания и превенцията винаги са полезни, но фактът, че това се случва без общо засилване на надзора върху управлението на биологичните рискове и в страни с ниски резултати по отношение на управлението и стабилността, за експертите е повод за безпокойство. Изследването на Обединеното кралство дава на Бразилия ниска оценка от 9 точки за условията на биосигурност (Франция и САЩ имат 18 точки).



Правителството на Лула възнамерява да отпусне 1 милиард реала (около 201 милиона долара) за изграждането на лабораторията BSL4, преименувана на проект „Орион“. Работата вече е започнала в Националния център за изследване на енергията и материалите (CNPEM) в Кампинас и се очаква да бъде завършена през 2026 г.

Проектът включва и обучение на бразилски учени, способни да управляват такива лаборатории. Въпреки че никога не е печелила Нобелова награда, Бразилия е водеща страна в борбата с вирусите и болестите, особено с тропическите. Това обаче не е достатъчно, за да се гарантира сигурността на обекта.

През юли кражбата на два източника на радиоактивния изотоп цезий-137 от миннодобивна компания в щата Минас Жерайс предизвиква голяма тревога, докато полицията в Сао Пауло не ги открива няколко дни по-късно. (Infobae)

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК


Close