Палестинското население в Испания преживява с мъка, гняв и ужас войната между Израел и Газа, като много от тях имат роднини и приятели, които пряко страдат от последиците на конфликта. Свикнали да живеят в постоянно напрежение, ескалацията на войната през последната седмица и израелският ултиматум към населението на Газа да напусне ивицата допълнително задълбочават загрижеността на тази общност.
Такъв е случаят с Алаадин, палестински студент, живеещ в Испания, който е преживял от първа ръка няколко войни, когато все още е живял в Ивицата, въпреки че, както казва, настоящата „е най-лошата, най-лошата, нямам думи, с които да опиша какво преживяват“. Този 23-годишен студент живее в Мадрид с родителите и братята и сестрите си, където с голяма тъга следи новините от Газа: в сряда научава, че чичо му е загинал при бомбардировка, а няколко негови роднини са в спешното отделение. „Това, което се случва там, е клане, пълен геноцид“, казва той пред TVE.
Джалдия Абу Бакра, която емигрира в Испания преди повече от три десетилетия от Газа, казва, че следи новините за конфликта „24 часа в денонощието“, гледа къде са бомбардирали и дали бомбата е паднала близо до роднина или приятел“. Тази държавна служителка, която има двойно гражданство – испанско и палестинско, добавя, че „колкото и да се опитвам да си го представя, не мога да се поставя на тяхно място, в ситуацията на страх, в която живеят хората там, особено малките деца“.
Една от основните причини за мъката, която изпитват палестинците далеч от Ивицата, е трудността да се свържат с близките си, които остават в зоната на конфликта. „През последните няколко дни Израел прекъсна доставките на вода и електричество и няма как да комуникираме“, казва Духа, 21-годишен жител на Газа, роден в Испания. „Опитват се да зареждат мобилни телефони с акумулатори, но да си там е като в пустиня, не знаеш нищо“, добавя тя.
Нур, журналистка, живееща в Испания (не е истинското ѝ име), има семейство в Източен Йерусалим и „много приятели в районите, бомбардирани от Израел“, някои от които са загубили членове на семейството си и домовете им са разрушени. „Тази сутрин разговарях с приятелка от Газа: къщата ѝ е била бомбардирана и брат ѝ е бил убит, а жената на брат ѝ, която е бременна, е тежко ранена“, казва тя с мъка. Няма как да избягаш, няма как да се защитиш“, добавя тя.
Семейството й не е в безопасност и в Източен Йерусалим, където са далеч от бойните действия, Нур предупреждава за опасността, която представляват заселниците, „които са въоръжени“ и които, казва тя, имат право „да убиват всички палестинци по пътя си“. „Изпитвам този страх и всеки ден призовавам семейството си да не излиза от къщи, защото се страхуваме, че може да се случи нещо лошо с полицията или израелските заселници“, казва тя.
Много от палестинците, които понастоящем живеят в Испания и други страни, са били принудени да напуснат Газа поради продължаващия от 75 години конфликт в района, но други не желаят да напуснат домовете си въпреки ултиматума на израелската армия. „Дядо ми по-скоро би умрял, отколкото да напусне земята си; той е по-стар от израелската окупация и той и други хора като дядо ми никога няма да напуснат домовете си“, казва Алаадин.
„Много хора предпочитат да си умрат у дома и да умрат заедно“, казва Джалдия Абу Бакра, която казва, че в редките случаи, когато е успяла да се свърже със семейството си в Газа, те са тези, които се опитват да я окуражат и да й дадат сили: „Казват ми: „Не се притеснявай, всичко е наред, ще видим какво ще стане, в ръцете на Бога сме“; не ми казват много, за да не се притеснявам.
„Дори не можеш да изразиш с думи, че трябва да напуснеш страната си, дома си, спомените си, казва Духа с мъка, докато размишлява за положението на роднините си в Ивицата.
В Испания повечето палестинци твърдят, че освен нов дом са намерили и разбиране за своята кауза. „Имам чувството, че хората разбират добре конфликта, защото знаят, че той не е започнал преди една седмица“, казва Нур, журналист, живеещ в Испания, който обаче вижда и че има хора, които отхвърлят отговора на Хамас, защото „го възприемат като терористична група, докато ние, палестинците, го класифицираме като съпротива“. Тя е по-критична към позицията на западните правителства, която определя като „срамна във всяко едно отношение“.
„Имам чувството, че хората добре разбират конфликта, защото знаят, че той не е започнал миналата седмица“.
„За щастие в Испания цивилното население е солидарно с палестинската кауза, това се вижда по улиците“, казва Халдия Абу Бара, която смята, че тази позиция е в контраст с „официалния отговор“ на основните политически партии. „Хората трябва да разберат, че палестинският народ търпи това от много години, чакайки международната общност да направи нещо“, добавя тя и обвинява „ционистката пропаганда“ за това, че Хамас е описвана като „терористичен ислямизъм, за да се оправдаят всички кланета, които се извършват срещу палестинското население“.
„Испанците винаги са на наша страна и разбират какво се случва“, категорично заявява Духа. Алаадин също така посочва, че „повечето хора подкрепят палестинския народ“, въпреки че според него на тази подкрепа не се дава достатъчно „гласност“.
Надеждата на всички тях е, че един ден този конфликт ще бъде разрешен и те ще могат да живеят в родината си в мир. „Трябва да има решение, хората, които са били окупирани, най-накрая са постигнали своето освобождение, това е надеждата, която имаме“, казва Джалдия Абу Бара, която също така се надява, че „хората, които са били съучастници в кланетата срещу палестинския народ“, ще бъдат изправени пред съда.
Духа също не е сигурен, че конфликтът ще бъде разрешен в скоро време, но е уверен, „защото това е написано в Корана“. „Надявам се, че всички политици и държави ще проявят съпричастност, защото повечето от хората, които умират, над 60%, са жени и малки деца“, оплаква се той.
„Палестинският народ ще се бори до последната капка кръв“, казва Алаадин и предупреждава, че докато окупацията продължава, „няма да има мир“. (TVE)
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
