Преди няколко дни страните от ЕС се споразумяха за пакет от помощи за Украйна на обща стойност 50 милиарда евро до 2027 г.
Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън увери, че ще подкрепя Украйна във войната ѝ срещу Русия „толкова дълго, колкото е необходимо“, в момента републиканците блокират по-нататъшната помощ в Конгреса. Байдън обвинява за това бившия президент Доналд Тръмп, който се противопоставя на отпускането на повече средства.
Олаф Шолц се надява, че 50-те милиарда евро помощ за Украйна ще послужат като стимул за вдигане на блокадата във Вашингтон. Хенинг Хоф от Германското дружество за външна политика обаче смята, че републиканците не желаят да помогнат на Байдън по тактически съображения в навечерието на изборите. „Всички индикации сочат, че САЩ може да спрат да подкрепят Украйна“, казва той пред DW.
Това би било най-лошият сценарий, тъй като правителството във Вашингтон е основният доставчик на оръжие за Киев. В такава ситуация украинският президент Володимир Зеленски иска Германия да поеме водеща роля.
През 2024 г. повече от седем милиарда евро от германския федерален бюджет ще бъдат предоставени на Украйна. Но ако САЩ оттеглят подкрепата си, Германия, която е „средна по големина сила“, няма да може да замени тежко въоръжената военна суперсила, заяви Шолц. Канцлерът настоява, че ЕС трябва да действа заедно.
В Европа обаче солидарността с Украйна също се пропуква. Унгария и Словакия почти не подкрепиха пакета от 50 млрд. евро.
През юни ще се проведат избори на европейско ниво, а по-късно и няколко регионални избори в Германия. Две германски партии – ултранационалистическата AfD и новосформираната лява Bündnis Sahra Wagenknecht – критикуват помощта за Украйна и искат отстъпки за Русия.
И Шолц, и Байдън изглежда са съгласни, че сега не е подходящ момент да се иска Украйна да се присъедини към НАТО, но поканата може да дойде през лятото на 2024 г., по време на срещата на върха на военния съюз във Вашингтон.
Миналата година президентът на САЩ заяви, че Киев все още не е „готов“ да предприеме такава стъпка. А при неотдавнашното посещение на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг във Вашингтон външният министър на САЩ Антъни Блинкен подчерта, че Украйна „ще се присъедини към НАТО“, но не спомена конкретна дата.
Правителството в Берлин също изглежда предпочита да разгледа този въпрос след края на войната. В случай че Украйна стане член на НАТО, съществуват опасения, че отговорността за защитата на новия член ще падне върху Германия и че тя ще бъде въвлечена в пряка конфронтация с Русия.
Много неща сочат, че Доналд Тръмп може да стане кандидат за президент на Републиканската партия на изборите през 2024 г. Берлин също не изключва възможността милиардерът да спечели изборите. Въпреки това Олаф Шолц не иска да се среща с Тръмп по време на посещението си във Вашингтон.
Какво би означавал вторият мандат на Тръмп за отношенията между Германия и САЩ, освен евентуалното прекратяване на помощта за Украйна?
Днес излизането на САЩ от НАТО – повтаряща се тема на Тръмп – изглежда малко вероятно. За да го направи, Тръмп ще се нуждае от мнозинство от две трети в Конгреса. Въпреки това Хенинг Хоф посочва, че освен излизане от алианса, има няколко варианта за намаляване на военната подкрепа на САЩ за НАТО. (DW)
