Информационен сайт на българите в Испания

Българи в Испания, Криминални

Трагедията на Румен Денев, един от задържаните моряци на кокаиновия кораб в Испания

91-годишната майка на Румен Събка Денева, всяка вечер се моли на Бог – да й даде още време, за да може поне веднъж да го прегърне, пише Флагман.



Румен Денев, който бе сред арестуваните 21 моряци с 3 тона кокаин на борда на кораба „Свети Николай Варна“ при мащабна операция на испанските власти, все още е в затвора.

В хода на разследването, което се проточи пет години, бе установено, че бургазлията не знае абсолютно нищо за товара на борда, защото е отговарял единствено за работата на машините в качеството му на пом.капитан. 

Заради крайната му бедност той е единственият, който остана зад решетките в Испания далеч преди да тръгне делото в съда. Нямаше възможност да плати гаранцията, а собственика на кораба – бургаският бизнесмен Дойчин Дойчев го бе оставил на произвола на съдбата.

Денев излиза от затвора през 2013 г, след като Златомир Вергиев, бургазлия, който от години живее в САЩ, плати гаранцията от 5000 евро.

Две години по-късно, Румен доброволно се връща в Испания, призован бе за свидетел, но бе превърнат в обвиняем и получава 10-годишна присъда, както останалите членове на командния състав на кораба.

Досега той изтърпяваше присъдата си в Испания, но преди седмица е екстрадиран в България и приведен в Софийския централен затвор.

Помощник-капитанът Румен Денев е единственият от целия екипаж на злополучния кораб, който към момента все още е в затвора – невинен.

Изкупителната жертва на кокаиновата афера от 2012 година, защото нито има възможности да наеме адвокат, нито някой се застъпва за него.

Снимка: Флагман

Докато е бил в испанския затвор, е имал възможност да работи, спестил е 650 евро, които все още не са му преведени. Няма семейство у нас, в Бургас за него милее само тежкоболната му майка, която наскоро е изведена от клинична смърт след прекаран тежък инфаркт на миокарда, предшестван от мозъчен инсулт.

Жената трудно говори. Бивша служителка на Български пощи. Съседите в блока познават Събка Денева и сина й Румен като почтени хора. Нямат живи роднини, за майката грижи полагат от Социалния патронаж

„Румен е човекът, който имаше най-малка вина. Арестуваха го и осъдиха заради показанията на  член на екипажа, който изтъргува свободата си, за да натопи неколцина нещастници“, категоричен е бивш моряк от кораба „Свети Николай Варна“.

Бургазлията, по думите му,  нито е имал достъп до т.нар. „Боцманска магазия“, където са укривани 3-те тона кокаин, нито може по някакъв начин да е участвал в трафика на дрогата.

Има данни в нашето МВР, че част от екипажа на този кораб преди това е осъществил успешен трансфер на 1,5 тона кокаин с друг кораб на същия корабособственик. У нас всички, забъркани в аферата с двата плавателни съда на Дойчин Дойчев, в т.ч. и ръководството на ГДБОП,  знаят, че бургазлията Румен Денев, е последният, който има пръст в трафика. И че е затворен без вина.

Румен е екстрадиран през януари т.г. в България по линия на Страсбургската конвенция, която урежда въпроса с прехвърлянето на затворници между две страни.

В края на месеца в Софийски градски съд ще се проведе заседанието по приравняване на присъдата му от испанското законодателство към българското. Ще се определи колко време още ще остане Румен затворен.

Големият проблем е, че няма адвокат, който да го представлява. До този момент не се е появил служебен защитник, а до заседанието няма време.  

Останалите членове на екипажа бяха върнати в България по Страсбургската конвенция, защото имаха финансова възможност и ангажираха добри юристи, приравниха присъдите си в разумни граници, а след това поискаха и условно предсрочно освобождаване, което им бе разрешено от окръжните съдилища по местоживеене.

Румен няма този късмет и е оставен да се оправя сам. Бившият му шеф Дойчин Дойчев още не му е платил дължимите заплати от 2012 г. и както изглежда никога няма да го направи, а майка му Събка Денева, на 91 години, живее в крайна бедност.

Тя получава едва 219 лева пенсия, 70 лева от тях дава за лекарства и едва свързва двата края. Не е виждала сина си от пет години. Всяка вечер заспива с молбата към Бог да й даде още малко време, за да може отново да прегърне Румен, когато той излезе на свобода

https://youtu.be/bXWDp430cB8

Харесайте нашата страница във Фейсбук – ТУК

Още по темата:

Close