Испания е пред невиждан срив. Епидемията от коронавирус остави 8 млн. души без работа. Семействата са изхарчили всичките си спестявания и разчитат само на милостиня, защото обещаната правителствена помощ така и не идва.
Мануел Рамирес и на сън не си е представял, че ще стигне някога до тук. В средата на март той още работел като учител и не се притеснявал за издръжката на трите си деца. Но след това той и жена му загубили работата си, а спестяванията им бързо се стопили. Мануел сега взима храна от Червения кръст по няколко пъти седмично. Без тази помощ семейството му не би могло да оцелее.
„Бях съсипан, всеки ден ме връхлитаха различни чувства. Първо от страх, после чувство на безпомощност, дори гняв. В началото се опитвах да се справя с тези чувства, но в един момент нататък беше невъзможно“, казва Рамирес.
900 семейства от малкото градче Естепона, Южна Испания, зависят от помощите за храна. В цялата страна те са стотици хиляди. Това че няма опашки се дължи единствено на факта, че часовете се разпределят по телефона, обяснява социалната работничка Пилар Васкес. Това е заради опасността от зараза, но и затова че мнозина се срамуват. „Вече са засегнати и много семейства от средната класа. От два месеца те не получават заплата, а продължават да имат разходи – наеми ипотеки и разбира се, за основните ежедневни нужди“, споделя Пилар.
Мануел Рамирес поне не се безпокои за наема, тъй като семейството засега може да живее в дома на родителите. Но всичките им спестявания от 800 евро са изхарчени. В началото на кризата той и съпругата му Инма мислили да правят дарения. Купили 2000 маски и ръкавици, за да ги дарят. И още имат стотици вкъщи. Това вероятно беше грешка, казват те днес. Но тогава смятали, че ще могат да разчитат на парите, които ще им отпусне държавата, поне в продължение на няколко месеца. Досега обаче не са видели ни цент.
„Така съсипват цели семейства. Ако ги нямаше благотворителните организации и готовността за помощ сред населението, нямаше да има какво да ядем“, казва Рамирес. Двамата са пресметнали. Обаждали се над 350 пъти последната седмица в социалната служба. Ту било заето, ту им отговарял телефонен секретар. Ако успеят да пробият, им обяснявали колко са претоварени служителите. „Обещават, че ще ми отговорят по телефона или по имейл. Ако не го направят в рамките на седмица, трябвало пак да се обадя. Винаги е едно и също“, казва Инма.
Благодарение на Червения кръст имало осигурена топла храна за обяд поне за децата, които отдавна са разбрали, че не могат да очакват нови играчки. А Мануел и Инма Рамирес искат само едно – отново да имат работа или поне правителството да им отпусне парите, които са им обещани за справяне с кризата./ Ян-Филип Шолц | Дойче Веле
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
