Информационен сайт на българите в Испания

Свят

Екстремни горещини обхващат Европа – континентът, който се затопля най-бързо

Безпрецедентни екстремни горещини и широко разпространена суша белязаха климата в Европа през 2022 г. Това са два от признаците на климатичната криза, която засяга този континент особено силно, като през 2022 г. е отбелязана втората най-топла година в историята. Ако се съсредоточим само върху миналото лято, ситуацията е още по-екстремна: това беше най-горещото лято от началото на достоверните записи през XX век. В същото време концентрацията в атмосферата на основните причинители на изменението на климата – парниковите газове – също достигна най-високото си равнище в историята.



„Температурите в Европа се повишават два пъти повече от средното за света, по-бързо, отколкото на който и да е друг континент“, се предупреждава в Доклада за състоянието на климата в Европа през 2022 г., изготвен от Службата за климатични промени „Коперник“ на Европейската комисия. Една от причините за това явление е, че значителна част от континента се намира в субарктическите и арктическите райони, които са най-бързо затоплящите се региони на планетата. Освен това континентът има голям процент суша, която се затопля повече от водната повърхност. Това се усложнява от промените в климатичните обратни връзки, като например теченията в океана.

Въз основа на средните температури през последните пет години глобалното затопляне е с около 1,2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива (1850-1990 г.); за Европа увеличението на температурата вече е с 2,2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива – времето, когато хората са започнали да изгарят изкопаеми горива, които отделят парникови газове в големи мащаби.

Изменението на климата обаче не означава само повишаване на средните температури, а и увеличаване на екстремните явления, като например поредица от горещи вълни, каквито имаше в началото на 2022 г., например в Испания. Или пък интензивната суша, която според доклада „Коперник“ е засегнала една трета от Европа в своя пик през миналата година. Освен това дебитът на реките в Европа е вторият най-нисък в историята, като това е шестата поредна година с по-нисък от средния дебит. „2022 г. беше най-сухата година в историята и 63% от европейските реки имаха потоци под средните“, обяснява европейската агенция.



Испания също беше една от горещите точки на засушаването. Според Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата за климатични промени „Коперник“, прогнозата е, че тя ще продължи да страда от този воден стрес. Тя смята, че е „вероятно“ да има проблеми с наличието на вода през лятото, ако ситуацията не се промени – нещо, което научните анализи не посочват. Прогнозите са в обратна посока: очаква се Южна Европа да продължи да има сухи периоди през пролетта и лятото, допълва Бърджис. Това, наред с другото, ще има последици за намаляване на селскостопанското производство, прогнозира тя.

„Климата в Испания се променя“, обобщава Карло Буонтемпо, директор на Службата за климатични промени „Коперник“. Решението за предотвратяване на достигането на най-катастрофалните нива на тази криза вече е набелязано от учените. От една страна, подчертава Буонтемпо, е намаляването на емисиите на парникови газове. От друга страна, трябва да се предприемат мерки за адаптиране, за да се предвидят отрицателните последици от повишаването на температурите и екстремните метеорологични явления. Защото тази „климатична криза“ има „сериозни последици“ за екосистемите, обществата и икономиката, предупреждава той.

Експертите посочват, че не само миналото лято е било най-горещото, регистрирано някога в Европа – с температури с 1,4 градуса над средните – но и че предходното лято (2021 г.) вече е било най-топлото в историята. С други думи, рекордите се трупат през последното десетилетие и не са анекдотични, а отразяват тенденцията на затопляне, на която е подложена Европа, както и останалата част от земното кълбо.

Южната част на континента е особено силно засегната. „Там бяха регистрирани рекорден брой дни с много силен топлинен стрес. Като цяло в цяла Европа се наблюдава тенденция към нарастване на броя на летните дни със силен или много силен топлинен стрес, а в Южна Европа същото важи и за екстремния топлинен стрес“, съобщава Коперник.

Проучването включва и раздел, посветен на въздействието на метеорологичните условия върху производството на възобновяеми енергийни източници, които се превръщат в основни заместители на изкопаемите горива в борбата с изменението на климата. И най-засегната, за добро, е слънчевата енергия. През 2022 г. Европа е получила най-голямото количество слънчева радиация на повърхността от 40 години насам. Това означаваше, че потенциалът за производство на електроенергия от слънчева фотоволтаична енергия е над средния в по-голямата част от континента – тенденция, която се наблюдава през последните четири десетилетия.

Учените очакват явлението „Ел Ниньо“ да се завърне от това лято нататък, което означава повишаване на температурата в някои райони на Тихия океан. Това от своя страна предизвиква повишаване на глобалните температури и влошаване на екстремните явления. От другата страна на спектъра е явлението „Ла Ниня“, което означава, че температурите в големи части на света са по-меки, и което се наблюдава през последните години.

Според Буонтемпо ефектът на „Ел Ниньо“ се проявява в глобален мащаб с месеци, но в крайна сметка води до повишаване на глобалните температури. Въпросът е дали това ще се случи през 2023 или 2024 г. През последния период, доминиран от „Ел Ниньо“ (между 2014 г. и 2017 г.), бе отбелязана най-топлата година на планетата от началото на достоверните записи през XIX в.: 2016 г.

Споделете статията:

ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК

Още по темата:

Мащабна руска атака в Украйна предизвика тревога в Полша

Украинските власти заявиха в неделя, че Русия е изстреляла почти 30 ракети по територията им рано тази сутрин, като десетина от тях са били насочени към столицата Киев, а съседна Полша обяви противовъздушна тревога, след като една от ракетите пресече въздушното ѝ пространство в рамките на 39 секунди. Противовъздушната тревога в Украйна се задейства около […]

Украинските въоръжени сили заявиха, че снощи са поразили два големи руски десантни кораба

Украинските въоръжени сили днес заявиха, че снощи са поразили два големи руски десантни кораба, комуникационен център и друга инфраструктура на руския Черноморски флот при удари по анексирания полуостров Крим, предаде Ройтерс. Назначен от Русия официален представител съобщи за голяма украинска атака снощи и каза, че противовъздушната отбрана е свалила повече от 10 ракети над пристанището […]

Русия почита с минута мълчание паметта на жертвите от терористичния акт в Москва

В цяла Русия днес ще бъде запазена минута мълчание в памет на жертвите от терористичния акт в Москва – най-тежкото терористично нападение в съвременната история на столицата. Докато всички институции на страната и дипломатическите мисии в чужбина спуснаха знамената наполовина, гражданите на Москва продължават да полагат цветя около мястото на нападението, защото периметърът е отцепен […]

Камала Харис отхвърли твърдението на руския президент Владимир Путин, че Украйна е замесена в терористичното клане в Москва

Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис отхвърли твърдението на руския президент Владимир Путин, че Украйна е замесена в терористичното клане в Москва миналия петък, за което претендира „Ислямска държава“. В интервю за американската телевизия ABC News, което ще бъде излъчено изцяло в неделя вечер, Харис беше категорична в отговора си на въпроса дали САЩ разполагат с […]

Един от арестуваните за терористичното нападение в Москва признава, че са му обещани пари: „Половин милион рубли“

Един от задържаните, за които се твърди, че са участвали в нападението срещу концертната зала „Крокус Сити Хол“ в Москва в петък, признава, че са му били обещани 500 000 рубли, което е около 5000 евро. При нападението са загинали 133 души. „Половин милион рубли“, казва един от задържаните в запис на разпита, публикуван от […]

Путин заяви, че след нападението, при което загинаха 143 души, терористите са се опитали да избягат в Украйна

След няколко часа мълчание руският президент Владимир Путин направи обръщение към нацията, излъчено по националната телевизия. На първо място Путин изрази съболезнованията си на семействата на жертвите и благодари на службите за спешна помощ и специалните служби за тяхната самоотверженост. Освен това той заяви, че извършителите на нападението са се опитали да избягат в Украйна, […]

Close