Мадрид е една от седемте испански области, които приеха Закон за евтаназията. При липсата на такъв от страна на държавата, гражданите на Мадрид ще имат право по всяко време да откажат лечение, което удължава животът им по изкуствен начин. И нещо много важно: лекарите не могат да откажат да изпълнят желанията на своите пациенти, по силата на този закон.
В Испания все още няма Закон за евтаназията. Неизлечимо болните испанци трябва да пътуват до други държави, за да сложат край на мъките си и да имат законно право на спокойна смърт.
Правото на достойна смърт е обект на дебати от години. Въпросът бе повдигнат за пореден път от историята на Пиерджорджо Уелби, поет и художник, страдащ от мускулна дистрофия, който смело се бори за правото да бъде оставен на съдбата си.
Въпросът нашумя и след трагедията на Елуана Енгларо (която може би предизвика конституционна криза в Италия): красива, дългокоса 21-годишна студентка по филология, която през 1992 г. преживява ужасна автомобилна катастрофа. Тя прекарва следващите 17 години на животоподдържащи системи в болничното легло, докато цяла Италия обсъжда съдбата й.
Седем години по-късно Испания остава далеч от страни като Белгия, Холандия и Люксембург, които вече са въведели правото на достойна смърт (т.е. тези, които са неизлечимо болни и според здравните експерти изпитват непоносимо страдание, без надежда за подобрение, може да поискат евтаназия).
