Млад великотърновец е пример за това как с много труд, усилия и себеотрицание може да бъде сбъдната американската мечта в Страната на неограничените възможности, САЩ.
Иво Казанджиев преди десетина години започва да учи право в Софийския университет, но не е удовлетворен и се отказва още след първата година. Печели зелена карта и заминава за САЩ, където записва същата специалност, но в американски университет. За да се издържа, през свободното си време нашенецът денонощно работи.
Разнася пици, мие чинии в ресторант, паркира коли в хотел, разнася покупки от магазините до клиентите с купената на старо кола. А за да не харчи за нощувки, вечер излиза с колата извън града, спира в някоя отбивка и спи в нея.
Мъжът признава, че преди да си купи колата, дори му се е налагало да разнася брошури на християнска църква, за да му дадат вечеря и подслон през нощта.
При едно от търсенията на работа българинът попада на обява за неквалифициран персонал общи работници в петролна компания.
Явява се и е нает. Работата е тежка и мръсна и е свързана с пренасяне на товари по цял ден. Младежът обаче не хленчи, защото всеки долар е необходим за оцеляването и за обучението му. Усърдието му очевидно не останало незабелязано.
Един ден при него дошъл един от шефовете на местния офис на компанията: „Ти си юрист, нали?”, попитал го той. „Не, уча, но още не съм завършил”, обяснил българинът. „Няма значение. Твоето място не е в склада, а нагоре. Но първо трябва да покажеш, че имаш качествата за това. От утре постъпваш в офиса на фирмата”, заявил босът.
През следващата половин година Иво се издигнал до длъжността помощник-мениджър на организационния и работния процес в офиса на компанията.
Тъй като не бил семеен, през почивните дни предпочитал да взема доброволно дежурствата на женените си колеги, тъй като за работата си през уикенда според американското законодателство получавал двойно заплащане.
При едно от дежурствата му в офиса дошъл клиент, възрастен мъж с дочен гащеризон и обикновен товарен микробус. Иво го обслужил, натоварил буса и го изпратил до портала. На следващия ден българинът бил извикан при шефа на офиса.
В кабинета на фотьойла седял същият човек от микробуса, но сменил дочения гащеризон със скъп костюм. Оказало се, че това е един от собствениците на цялата компания, който обичал от време на време да наобикаля инкогнито офисите си през почивните дни.
Биг босът бил силно впечатлен от работата и любезността на българина, а след като разбрал, че му предстои да завърши право, му направил предложение да работи в централата на компанията. Разбира се, започвайки от най-ниското стъпало като стажант секретар.
Нашенецът приел и в централата жадно попивал всичко от работата на големите босове, завързвал социални и бизнес контакти, които по-късно се оказали безценни. Сред големите шефове Иво изкарал над две години и пред него се очертавали добри перспективи за напредване в йерархията на петролната компания.
Той обаче искал сам да бъде шеф на себе си. Затова, след като се дипломирал, заедно със свой приятел кореняк американец решили да отворят своя адвокатска кантора. Родителите на партньора имали проспериращ бизнес и добри връзки в държавната администрация и бизнеса, което също се оказало силен начален тласък за двамата млади юристи.
Така само на 27 години търновецът Иво доброволно напуснал добре платената работа и перспективите за шеметна кариера в петролната компания и започнал собствената реализация на трудното юридическото поприще.
Двамата млади юристи решили да се възползват от настъпилата световна криза и се ориентирали към даване на юридически и икономически консултации на фирмите за най-безболезнено оцеляване и преминаване на кризата.
Първите им клиенти били дребни бизнесмени и фирми. Постепенно обаче двамата младежи си създали име на добри в бранша и услугите им започнали да търсят и по-едрите риби.
Днес сред клиентите на младия търновец, започнало с миене на чинии, са петролни компании, търговски вериги и компютърни фирми. В една от фирмите, консултирана от българина за гъвкаво и безболезнено преодоляване на кризата, акции имал дори и самият Бил Гейтс.
Въпреки проспериращия си бизнес Иво никога не забравя кой е и откъде е тръгнал.
