Река Рио-Тинто носи своите кърваво-червени води през богатите на мед планински земи на Андалусия. Лунният пейзаж в местността е допълнение към извънземната картина, нарисувана с човешка намеса.
Рио Тинто извира от планината Сиера Морена в Андалусия и пресича почти цялата югозападна част на страната, за да се влее в залива на Кадис – Уелва. От древни времена по поречието й се добива мед, сребро, злато и други минерали.
Хилядолетното минно дело е допринесло за замърсяването на реката, превръщайки Рио Тинто в много опасно и отровно място.
През 1930 г. добива на метали достига своя пик, след което производството постепенно намалява. От 1986 г. е спряно извличането на медна руда, а от 1996 г. на сребро и злато, но големите рудници не са унищожени и металите продължават да замърсяват водите на реката.
Те имат висока киселинност и голямо наличие на серни минерали и желязо, на което се дължи тъмно червеният им цвят.
Гигантските открити рудници са довели до появата на сюрреалистичен пейзаж, сред който едно време са работили много хора. Специално за тях е било построено малко градче, което подобно на Препят (Чернобил) е изоставено.
Считат се за най-старите мини в света, които имат богата история.
През последните годни реката се радва на силен научен интерес от страна астробиолози, тъй като в нея е открита екстремофилна аеробна бактерия. Учените смятат, че именно тя е причина за високото съдържание на киселина във водата. Бактерията се храни с желязо и минерали, които се съдържат в скалните образувания и камъните по речното корито.
От НАСА смятат, чe eкстремните условия, в които се намират екстремофилите в реката, могат да бъдат аналогични на други места в Слънчевата система, където се смята, че може да има вода в течно състояние, като например на Марс.
При направените химични сравнения на водата в Рио Тинто и скалите на Meridiani Planum, разположени на Марс, са открити почти едни и същи концентрации на желязо.
