Вътре са държавни глави, спортисти, милиардери – това показват първите разкрития на „Документът Панама” (Panama Papers – Панамски документи) за световната офшорна система, публикувани от „Монд”, както и други медии по света.
Френският вестник „Монд” и още 106 издания в 76 страни, обединени в „Международния консорциум на разследващите журналисти”, са получили достъп до голям невиждан досега информационен масив, който хвърля разкриваща светлина върху непрозрачния свят на световните офшорни финанси и данъчните убежища, пише БГНЕС. Само един български журналист участва в голямото разследване на международния консорциум – Алексения Димитрова от вестник „24 часа“.
Поне 50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78-ма акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе са били свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови. Още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати, или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят или притежават паспорти в България, както и българи, които живеят в чужбина.
11,5 милиона файла са излезли от архива на панамския офис на „Мосак Фонсека” (Mossack Fonseca), специализирана в уреждане на разплащания към офшорни компании между 1977 г. и 2015 г. Това е най-голямото изтичане на информация, до което някога са се добирали медиите.
„Документът Панама” или „Панамски документи“ разкрива, че освен хилядите анонимни замесени, фигурират много държавни глави, милиардери, големи имена в спорта, известни личности или личности, попадащи в обхвата на международните санкции, които са използвали офшорната система, за да прикрият своите активи. Сред тях фигурират както близки на руския президент Владимир Путин или исландския премиер Сигмундур Давид Гунлагсон, така и много други имена на държавни глави и политически лица. Там са както и аржентинският футболист Лео Меси, така и бившият президент на УЕФА Мишел Платини. Сред посочените в „Панамските документи” са още Наваз Шариф, кралят на Саудитска Арабия Салман, децата на президента на Азърбайджан, украинският президент Петро Порошенко, президентът на Аржентина Маурисио Макри, бившият иракски премиер Аяд Алауи, премиерът на Исландия Сигмундур Давид Гунлагсон, бившият премиер на Украйна Николай Азаров.
Тези тайни документи, съвсем свежи, достигат до края на 2015 година.
1500 пъти повече от „Уикилийкс“
Общо това са над 2,6 терабайта тайни данни, които са разкрити, изучени и анализирани от „Монд” и неговите 106 медии партньори. Разследването продължава една година, мобилизира 370 журналисти в целия свят – Франция, Индия, Германия, Швейцария, Русия, САЩ, Бразилия, Япония.
В средата на това ново разследване стои фирмата „Мосак Фонсека”, един от световните шампиони по финансово обслужване на компаниите-прикрития в офшорните юрисдикции. Те служат за покриване на идентичността на своите истински собственици и са заключени отвътре. „Мосак Фонсека” е основана в Панама, един от най-скритите финансови центрове на планетата, определяна като разпределител на прането на пари, в който влизат за почистване парите от престъпност и от данъчни измами.
Регистър на офшорната търговия
„Документът Панама” вади на показ един невероятен списък: над 214 хиляди офшорни образувания, създадени или обслужвани в 21 различни финансови убежища или клиенти от над 200 страни от „Мосак Фонсека” от основаването ѝ през 1977 чак до 2015 година. Планетарен обхват, който преминава през континентите и океаните, от Люксембург до Панама, от Швейцария до Британските Вирджински острови, от островите Самоа до Сейшелите, от Монако до Бахамите.
Не става въпрос само за частния случай на една банка, като в скандала Swiss Leaks на банката HSBC (2015) или UBS Leaks (2016 г.), нито за ролята, играна от един единствен финансов център в организирана схема за данъчна оптимизация за мултинационалните компании, като в Luxembourg Leaks (2014). „Документът Панама” предлага картографиране, почти в реално време, на цял раздел на световните финанси, досега скрит от чужди погледи.
Цялата тази информация щеше да остане в тайна без намесата на анонимен източник, който започна в началото на 2015 г. да предава тази „златна мина“ на журналистите от „Зюддойче цайтунг”. След това продължи да разследва ролята на „Мосак Фонсека” в обвиненията за данъчни измами към Commerzbank, втората по големина банка в Германия. Изправен пред мащаба на данните, германският вестник решава да се обърне към Международния консорциум на разследващите журналисти и обичайните си партньори за обмен на информация, именно заради ценния опит, придобит от Консорциума по отношение на трансграничните финансови разследвания.
Автентичността на документите, която не подлежеше на съмнение с техния брой, бе проверена на два пъти от мюнхенския вестник и „Монд”. Тя беше потвърдена от няколко писма, изпратени на клиенти на „Мосак Фонсека” и консултирани от „Монд”, който се позова на „нерегламентиран достъп до сървъра, чрез който някои информации са получени от трета страна“.
Сиви, черни и мръсни пари
Всички офшорни компании от „Панамските документи“ не са незаконни или непрозрачни, някои имат истинска икономическа дейност или са специално създадени, за да улеснят международните инвестиции. Но по-голямата част от тях се използват като фирми паравани, за да се скрият активите чрез използването на псевдоними.
По този начин в „Мосак Фонсека” чисти пари има до мръсните пари, като „сивите“ (от укриване на данъци), „черните“ (от корупцията и организираната престъпност), както големите богатства и футболните звезди са край престъпните мрежи и корумпираните държавни глави.
След многомесечна работа по това извънредно голямо разследване, МКРЖ и неговите партньори успяха да установят, че с офшорни компании са замесени 12 държавни глави и правителствени ръководители, (включително шест действащи), 128 висши политици и високопоставени служители от първенците по целия свят, както и 29 членове на световната класацията на 500-те най-богати хора на „Форбс”. Най-„чувствителните“ клиенти, тези, които искат да скрият и направят активите си непроследими, са пазени от три или четири компании, разположени една след друга, създадени по четирите краища на планетата, които се крият една в друга като руски кукли матрьошки, за да усложнят работата на данъчните и съдебни власти, които често не успяват да ги проследят.
Хилядите вътрешни комуникации между служителите на „Мосак Фонсека”, към които се прицели „Монд” и неговите партньори, потвърждават, че офшорките все още успяват да запазят на една крачка пред глобалните опити за регулация. Така, когато през 2011 г., Британските Вирджински острови бяха принудени, под международен натиск, да се откажат от системата на „акции на (анонимен) приносител“, движението на махалото заработи в полза на Панама или Сейшелските острови, където такива практики все още са разрешени.
С прехвърляния от един данъчен рай в друг, и с използването на пропуските в нормативната уредба и с все по-сложни механизми, „Мосак Фонсека” и нейните посредници респектират контролиращите.
„Производителят на автомобили отговорен ли е за поведението на шофьорите?“
В интервю, дадено наскоро за панамската телевизия, съоснователят на фирмата Рамон Фонсека я сравнява с „автомобилен производител”, който не носи отговорност за престъпления, извършени от крадци, използващи превозните средства, което е произвел. В повечето юрисдикции, фирмата обаче има задължението да се информира за притежателя на авторските права на компаниите, които управлява, и, ако понякога не успее в това задължение, вътрешната кореспонденция, показва, че често е наясно с тяхната идентичност.
Запитана за нейната роля и отговорности, „Мосак Фонсека” отрича да предлага директно тези услуги на клиентите си и препраща отговорността към около 14 хиляди посредници (големи световни банки, адвокатски кантори, настоятелства и други компании за управление на богатствата), които осигуряват взаимодействието с крайните бенефициенти.
Какво е решението?
Панама, „токсичен” финансов център, отказва да сътрудничи с чужди държави в борбата с измамите и укриването на данъци, и се държи с желязна ръка срещу Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) , която координира борбата. Като се има предвид, че проблемът стана силно политизиран и може да подкопае ефективността на борбата срещу прането на пари, ОИСР предупреди финансовите министри на Г-20 (групата на двадесетте най-богати страни) на срещата на 27 февруари в Шанхай, Китай.
Това което доказва, че „Панамски документи“ е преди всичко съпътстваща финансовата глобализация, и въпреки последователните разкрития и желанието на държавите да регулират данъчните убежища, то винаги остава лесен за банките и клиентите начин да се изиграят националните разпоредби. Не липсват закони срещу изпирането на пари, а няма контрол върху прилагането им, който трябва да се засили,навсякъде по света.
Финансовата система като цяло трябва да регулира голямата офшорна конструкция. Има всичко нужно, за да спечели.
