Информационен сайт на българите в Испания

Анализи и коментари, Свят

Защо атаката на Хамас срещу Израел се случва сега

Това е безпрецедентна атака, която израелските военни нарекоха „нашият 11 септември“, визирайки нападението на Ал Кайда срещу САЩ през 2001 г. Началото бе дадено в събота сутринта с градушка от ракети.

Скоро след това многобройни групи бойци на Хамас – организация, заклеймена като терористична от Израел, САЩ, ЕС, Обединеното кралство и други сили – се струпват в различни точки по границата, за да проникнат в граничната зона, смятана досега за непробиваема.

„Това беше изключително сложна атака. Те атакуваха по въздух, суша и море“, казва пред BBC World Иън Парметър, историк и изследовател в Центъра за арабски и ислямски изследвания към Австралийския национален университет.

„Това е атака, която със сигурност е отнела месеци планиране, и мнозина в Израел ще се запитат: „Как е възможно израелското разузнаване да не е предвидило това?“.

До понеделник броят на загиналите в Израел нарасна до над 900 души, а при израелската контраатака в Газа бяха убити близо 600 души от другата страна на границата.

Два дни по-късно нападенията и от двете страни продължават, а Израел нарежда „пълна обсада“ на ивицата Газа, оставяйки територията „без електричество, без храна, без гориво“.

Но защо Хамас атакува сега и какво печели от това?

Това безпрецедентно нападение идва един ден след 50-годишнината от изненадващото нападение срещу Израел от страна на Египет и Сирия през 1973 г., с което започва войната в Близкия изток, известна като Йом Кипур.

Значението на тази дата не остава незабелязано от лидерите на Хамас.

Нападенията от този уикенд съвпаднаха и със Симчат Тора, която се празнува в края на едноседмичния еврейски празник Сукот, подобен на християнския коледен период.

„Това се случва в края на празничния период, така че много израелци са били разсеяни и отпуснати“, казва Ян Парметър.

„Израелската армия също така е била съсредоточена върху трудностите на Западния бряг и й е било необходимо време, за да премести личния си състав в южната част на страната, за да защити населението си“, обяснява историкът.

„Привидно благоприятен“ момент

Историкът Ели Барнави, бивш посланик на Израел във Франция, нарича операцията на Хамас „мини-Кипур“.

Той смята, че моментът на нападението е бил „очевидно благоприятен“.

„Израел преминава през дълбока политическа и морална криза, която според Хамас е отслабила отбранителните му способности“, казва той пред BBC Mundo.

От началото на годината правителството на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху се сблъсква с вълна от ежеседмични протести, призоваващи за отмяна на спорен закон, който според протестиращите сериозно ще подкопае демокрацията в страната, отслабвайки съдебната система.

Размерът на протестите нараства, като десетки хиляди хора изпълват улиците на градове в цялата страна.

Барнави добавя, че съсредоточаването на израелската армия върху защитата на еврейските селища на Западния бряг дава на Хамас както пропагандно предимство пред пасивността на Палестинската власт, така и военно предимство.

По подобен начин той твърди, че Хамас е виждал реална възможност за „обединение на фронтовете“ (Южен Ливан – Западен бряг – Газа) под своя опека, координирана от иранските сили Кудс, мощна елитна паравоенна част на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, най-голямата военна организация в тази страна, считана от САЩ за терористична група.

„И може би най-вече заплахата, от гледна точка на Хамас, от нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия в ущърб на палестинците и техния ирански спонсор“, продължава историкът, автор на няколко книги за израелско-палестинския конфликт.

Израелското разузнаване се е провалило?

Хамас нарича операцията си „Щурм Ал-Акса“, което според Парметър има обяснение.

Итамар Бен-Гвир, министър на националната сигурност от коалицията на Нетаняху, е посетил джамията Ал-Акса в окупирания от Израел Източен Йерусалим, придружен от ултранационалистически групи заселници.

Джамията е едно от най-свещените места на исляма и палестински национален символ.

Според Парметър мнозина в палестинските територии са възприели посещенията на Бен-Гвир като провокации.

Няколко твърдолинейни израелски еврейски групи се застъпват за разрушаването на комплекса и предлагат на негово място да се построи еврейски храм.

Мнозина анализатори са изненадани, че въпреки широкото цифрово и сателитно наблюдение на границите на Израел, Хамас е надхитрила израелското разузнаване, точно както преди 50 години.

Кореспондентът на Би Би Си по въпросите на сигурността Франк Гарднър казва, че това е сериозен провал на израелското разузнаване, което се смята за едно от най-големите и добре обезпечени с ресурси в Близкия изток.

„Нетанхайу даде ясно да се разбере, че негов приоритет е постигането на мирни споразумения с други арабски държави, особено със Саудитска Арабия, а не каквото и да е споразумение с палестинците.“

Какво печели Хамас

Според Итамар Бен-Гвир атаката на Хамас има за цел да се утвърди като главен герой в съпротивата срещу Израел в борбата си да замени Махмуд Абас, настоящия президент на Палестинската национална власт.

Тя също така иска да въвлече във войната Хизбула и фракциите на Западния бряг в името на споменатото „обединение на фронтовете“, както и да разменя заложници в бъдеще.

„Следващите няколко дни ще покажат дали Хамас е повече, отколкото може да изтръгне. Самото ѝ съществуване сега е поставено на карта“, допълва историкът.

В понеделник израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че отговорът на страната му ще „промени Близкия изток“, без да уточнява.

Междувременно Катар се опитва да посредничи между Хамас и Израел

„Нашите приоритети са да спрем кръвопролитията, да освободим затворниците и да гарантираме, че конфликтът ще бъде овладян, без да се разпространи в региона“, заяви в понеделник говорителят на външното министерство Маджид Ал-Ансари.

Броят на израелските заложници, държани в Газа, остава неясен, но се смята, че Хамас е взел за заложници жени, деца, възрастни хора и войници.

Лидерите на Хамас заявиха, че не желаят да преговарят за размяна на затворници, докато продължават военните действия, заяви говорителят на Хамас Хосам Бадран пред информационна агенция АФП.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Close