В сряда членове на габонската армия завзеха властта в страната малко след като националните власти потвърдиха изборната победа на президента Али Бонго.
Заедно с Нигер, Мали, Гвинея-Конакри, Судан и Буркина Фасо, Габон стана поредната африканска държава, претърпяла държавен преврат през последните години. Освен това всички те са бивши френски колонии, което подновява дебата за отношенията им с Франция и за ролята, която бившата френска метрополия може да е изиграла в тези процеси.
Френското присъствие в бившите й колонии е много по-натрапчиво от това на други държави като Обединеното кралство, обяснява изследователят от CIDOB и преподавател в университета „Бланкерна-Рамон Лул“ Оскар Матеос в интервю за испанската национална телевизия TVE, който уверява, че тази висока степен на натрапчивост, както в политически, така и в икономически план, „изобщо не приключва с колонизацията“. „Нейното присъствие не обяснява всичко, което се случва на африканския континент, но влиянието ѝ от 60-те години на миналия век насам не може да бъде пренебрегнато“, допълва той.
През 50-те и 60-те години на ХХ в. се извършва деколонизацията на двете големи колониални империи от ХІХ и ХХ в. – френската и британската, които в продължение на десетилетия контролират голяма част от африканския континент. Въпреки това господството и влиянието на бившите колониални сили върху повечето от тези територии се запазва, особено в икономическата сфера.
„Трябва да се разбере, че отношенията на Франция с тези страни далеч надхвърлят обикновеното сътрудничество. От 1960 г. насам ние сме изправени пред ситуация на неоколониализъм“, обяснява сенегалският политолог Сайба Байо. „Беше създадена фалшива независимост, която просто се състоеше в това да се даде политическа независимост на тези страни, докато икономиката и ресурсите им бяха под френски контрол.
Всъщност валутата на седем от деветте франкофонски западноафрикански държави, включително Габон, който получава независимост през 1960 г., все още е франкът CFA, създаден от самата Франция през 1945 г.
Това е от полза за страните от гледна точка на икономическата стабилност, тъй като обменният курс е същият като на френския франк по онова време и сегашния курс на еврото“, обяснява журналистът и основател на Africamundi Давид Солер Креспо. „Лихвените проценти и всичко останало тогава се определяше от Френската централна банка, а сега – от Европейската централна банка, което предполага известен икономически колониализъм“.
Всъщност Матеос отбелязва, че това, на което ставаме свидетели сега, е „началото на процес на истинска деколонизация“. И това „въпреки факта, че повечето от тези контексти се управляват от поколение военни, което не предвещава подобряване на социалните условия на населението“.
Габон е последният от поредицата военни бунтове, които са поредният знак за политическа и социална нестабилност в много части на Африка. Предишното се случи в Нигер през август, след като страната претърпя нов опит за преврат през март 2021 г.
Други имаше в Буркина Фасо през септември 2022 г., в Судан през октомври 2021 г., както и в Мали и Гвинея, и двете през септември същата година. В повечето от тях превратаджиите обещаха преходно правителство, което така и не се появи, особено в страните от Сахел, които бяха силно засегнати от джихадизма.
Въпреки това, както посочват анализаторите, случаят с Габон се различава от останалите. За разлика от предишните, той се случва за първи път извън Сахел, по-конкретно в Централна Африка, при много различен политически и социален контекст. Освен това за първи път той засяга семейна династия – фамилията Бонго, която е била на власт повече от 50 години.
Освен това, както посочва Байо, габонският преврат е „безпрецедентен“, защото „идва след друг преврат“. Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел зае същата позиция, когато в четвъртък подчерта разликата между военните и институционалните преврати, „при които не е необходимо да се използва оръжие“, и осъди „нередностите“, извършени по време на изборите.
„В Сахел те дойдоха с идеята да сложат край на несигурността, а в Габон – да сложат край на един корумпиран режим, до голяма степен подкрепян от Франция и други западни държави“, казва Солер Креспо, който посочва, че Франция носи известна отговорност, макар и по различен начин.
Докато в страните от Сахел преобладава усещането, че те постигат резултати в борбата с насилието, обяснява експертът, „в Габон това се дължи на колониалното наследство и на това, че е поддържана диктатура, която не е успяла да се свърже с хората“.
„Големите западни корпорации са лишили Африка от нейната индустриализация“
Както посочва Матеос, през последните десетилетия Франция е реализирала „огромни икономически печалби“ в много от страните, които са били под нейна опека и в които тя е имала значително присъствие. Както е в случая с експлоатацията на уран в Нигер или с петрола в Габон, присъствието и печалбите на френските компании в тези страни са много значителни.
„Франсоафрика е модел на тотален икономически неоколониализъм“, твърди Солер, който добавя, че преобладаващото е присъствието на френските компании, които експлоатират ресурсите на тези страни. „Не само Франция, но и големите западни корпорации са лишили Африка от нейната индустриализация и така е невъзможно да се генерират работни места, богатство и те да се развиват правилно“.
В Нигер, който след военния преврат прекъсна отношенията си с Париж и се обърна към Москва, хиляди граждани празнуваха преврата. Демонстрантите развяваха руски знамена и скандираха възгласи в знак на отхвърляне на Франция.
Всъщност оттогава отношенията между Нигер и Франция само се влошиха и в четвъртък Бамако нареди „експулсирането“ на френския посланик, след като му отне дипломатическия имунитет.
Франция, както и по време на въстанието в Нигер, бързо осъди преврата в Габон. Междувременно обаче, както и в Бамако, в Либревил, габонската столица, стотици хора излязоха по улиците в подкрепа на военните, настоявайки, че самите избори, чиито резултати Париж искаше да признае, са били фалшифицирани.
„Това, което се заражда от години, е процес на поставяне под въпрос от страна на политическите и военните елити на всички тези страни, които са част от „Франкофонията“, но също така и на социално поставяне под въпрос“, обяснява изследователят от CIDOB. Оттук, добавя той, идват и „радостните реакции“ на някои граждани, които дори „приемат“ руското присъствие в тези страни, за разлика от френското.
Солер, от своя страна, посочва необходимостта от „промяна в гледната точка на Франция“: „Смятам, че е погрешно да се съсредоточаваме върху елитите за собствена икономическа изгода (уран в Нигер, манган и петрол в Габон), а не да развиваме отношения, които отиват по-далеч и достигат до хората“.
Макар че вълната от военни въстания може да доведе до края на колониалното наследство в тези страни, нивата на несигурност в региона на Сахел, където се извършват повечето преврати, само се увеличават в тези страни. Всъщност много от правителствата на тези страни увеличиха бюджетите си за отбрана.
„Преди няколко месеца никой не би си представил, че Габон или Нигер ще попаднат в тази спирала, в която е очевидно, че един процес вдъхновява друг“, казва Матеос. Според него няма „вълшебно“ решение, но „без съмнение то трябва да включва подкрепа за ненасилствени механизми, които да подпомогнат гражданския и демократичен преход във всички тези контексти, доминирани от военни лидери“.
