В Испания има седем кралски дворeца, разпръснати по цялата й територия, които са тясно свързани с нейната история, култура и традиция. Много от тези дворци и манастири са собственост на испанската държава и се стопанисват от Агенцията за национално наследство.
Кралския дворец Риофрио – Palacio Real de Riofrío
Кралският дворец Риофрио (на испански: Palacio Real de Riofrío), е разположен в испанската провинция Сеговия. Построен през 1757 в. в италиански стил специално за испанската кралица Изабела Фарнезе, втората съпруга на крал Филип V.
Част от дворцовия комплекс се намира в гориста местност. След смъртта на кралицата дворецът Риофрио е използван като ловна резиденция.
Кралският дворец Ла Гранха в Сан Илдефонсо – Palacio Real de La Granja de San Ildefonso
Двореца Сан Илдефонсо в Ла Гранха е разположен в планината Гуадаррама, на около 20 км от Сеговия. Този дворец с великолепните си градини е бил лятната резиденция на испанските крале през 18 и 19 век.
През 1450 г. крал Енрике IV издига на това място ловна хижа. По-късно католическите крале Изабел и Фернандо даряват имота на монасите от ордена на Херонимос дел Парал.
През 1719 крал Филип V купува Ла Гранха от манасите след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721 г. Филип V започва сторежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай, построен от дядо му Луи XIV. По модела на Версай и дворецът Ла Гранха обгръща обширен Курдонюр, разположен пред входа на двореца, зад който са оформени градини с главна ост в перспективата на двореца. Те са обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца.
Също като френския дворец и Ла Гранха е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център на кралското управление. Когато кралят абдикира в полза на сина си през 1724, той пожелава да се оттегли в Ла Гранха. Новият крал Луис I обаче умира през същата година, което налага връщането на Филип V на престола. Така предвиденият за тиха почивка на краля дворец Ла Гранха се превръща в оживено място за срещи на краля с министрите и придворните.
Съсредоточаването на дворцовия живот в Ла Гранха дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по-близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора в Ла Гранха в Сан Илдефонсо са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло.
Филип V избира да бъде погребан в катедралата на Ла Гранха, за да скъса с традицията на Хабсбургите, чийто семеен гроб се намира в Ел Ескориал.
Наследникът на Филип V Испански, Фернандо VI, завещава Ла Гранха на втората съпруга на баща си – Елизабет Фернезе. След нейната смърт дворецът отново става собственост на Короната в лицето на крал Карлос III.
През следващите двеста години Ла Гранха е най-важната лятна кралска резиденция. Днес дворецът Ла Гранха се стопанисва от Испанската агенция за национално наследство.
Кралския дворец Ел Пардо – Palacio Real de El Pardo
Кралския дворец „Ел Пардо“ е испански кралски дворец в Мадрид, който до 1885 г. е използван като лятна резиденция на испанските крале. Днес дворецът „Ел Пардо“ е собственост на испанската държава и се стопанисва от Агенцията за национално наследство (Patrimonio Nacional).
Историята на „Ел Пардо“ започва през 1406 г., когато крал Енрике III Кастилски заповядва да се построи малка ловна хижа в полите на планината Монте ел Пардо, която изобилствала от дивеч.
През 1547 г. по заповед на Карлос I хижата е преустроена в кралски дворец. На 13 март 1604 г. пожар унищожава значителна част от двореца заедно с много от съхраняваните в него платна на известни ренесансови художници като Тициан. През 18 в. крал Карлос III назначава архитекта Франческо Сабатини, който да ръководи възобновяването на двореца. След като крал Алфонсо XII умира в двореца „Ел Пардо“ през 1885, комплексът престава да се използва като лятна резиденция от испанските крале. В началото на 20 в. дворецът „Ел Пардо“ е преустроен отново, като този път размерите му са удвоени.
По това време е построена източната част на комплекса. Когато идва на власт през 1939 г., диктаторът Франко избира двореца Ел Пардо за своя резиденция, в която остава да живее със съпругата си Кармен до края на дните си през 1975 г.
Кралския дворец (Мадрид) – Palacio Real de Madrid
Алказар де Мадрид става официална резиденция на кралете на Испания през шестнадесети век. Той обаче изгаря до основи на 24 декември 1723 г. Фелипе V заповядва на същото място да бъде построен нов дворец, но не успява и Франциско Сабатини, архитектът на Карлос III, построява сегашната сграда на двореца.
Дворецът все още е официална резиденция на краля, въпреки че в момента се използва само за официални държавни мероприятия.
Алкасар де Севиля (Севиля) – Cuarto Alto de los Reales Alcázares de Sevilla
Обявен е за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Първоначално Алкасар де Севиля е крепост, построена от маврите, която впоследствие претърпява няколко разширения. Първият Алкасар, наречен Al-Muwarak е построен при династията на Алмохадите.
По-голямата част от съвременния дворцов комплекс е построена върху развалините на арабската крепост от крал Педро I Кастилски. Началният етап от строителството на Алкасар де Севиля се отнася към 1364 г. При строежа на Алкасар де Севиля Педро I използва мориски работници, които да построят двореца в ислямски архитектурен стил. Така Алкасар де Севиля е един от образците на архитектурния стил Мудехар.
Кралският дворец в Аранхуес – Palacio Real de Aranjuez
Кралският дворец в Аранхуес е резиденция на испанските крале, която се намира в Аранхуес, провинция Мадрид. Дворецът е обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и е отворен за посещения.
Строежът на двореца в Аранхуес започва при управлението на Филип II Испански. Планът на комплекса е изработен от архитектите Хуан Батиста де Толедо и Хуан де Ерера, които изработват и архитектурния план на Ескориал. Дворецът е завършен при управлението на Фернандо VI, а при управлението на Карлос III към двореца са добавени две допълнителни крила. Огромните градини на двореца, създадени за да го предпазват от праха и горещините на испанските равнини чрез използване на водите на близките реки Тахо и Харама, са сред най-ярките образци на градинарското изкуство от времето на испанските Хабсбурги.
Кралския дворец Алмудиана – Palacio Real de La Almudaina
Кралския дворец Алмудиана или Алкасар Реал в Палма де Майорка, Испания, е една от резиденциите на испанското кралско семейство. Този внушителен дворец, известен с името „Зуда“, е преконструиран през 1309 година от крал Хайме II. Макар че няма исторически данни, мнозина смятат, че той е построен по модел на двореца в Перпинян, Франция.
Сегашната му структура съответства с тази, построена през четиринадесети век с принадлежащите му пространства; двореца на краля и кралицата, параклиса на Санта Ана и баните, са част от акцентите. Неговата украса е в два стила: на приземния етаж на двореца украсата е в средновековен стил с произведения от XV y XX. век. За декорацията на горния етаж са използвани предмети и мебели от личната колекция на краля, които датират от XVII, XVIII y XIX. век.
Дворецът е бил използван за провеждане на официални събития на кралската фамилия, но по времето на Санчо I и Хайме III, той се превръща в център на кралското управление на проспериращото кралство Майоркин, през XIV век. Днес двореца се използва като лятна резиденция на кралското семейство./ISBI – Новини от Испания
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Още по темата:
