Украйна отбелязва добър напредък по пътя си към членство в ЕС. Според първия доклад на Европейската комисия, който бе разгледан от колегиума на комисарите във вторник, Киев е постигнал напредък по отношение на важни и мащабни демократични реформи за адаптиране към клуба на ЕС.
Брюксел смята, че две от седемте изисквания към Киев са изпълнени: преформулирането на съдебната система и медийния закон за свободата на печата и борбата с дезинформацията. Все още обаче има да се извърви дълъг път по отношение на реформите за борба с олигархията, прането на пари и корупцията, се посочва в обобщаващ документ за напредъка на Украйна, съобщава Ел Паис.
Изпълнителният орган на ЕС изтъква, че въпреки че Украйна е постигнала „известен напредък“, тя трябва да предприеме по-„системни“ мерки, се посочва в документа и в източниците от ЕС, запознати с по-обширния доклад, който е бил представен устно.
Публикуваният във вторник доклад, който ще бъде представен и на служителите по европейските въпроси на среща в Стокхолм в четвъртък, е своеобразен междинен доклад – до официалния, задълбочен доклад, който трябва да бъде представен през октомври – който има за цел да продължи да дава ясен сигнал на Киев за това на какви реформи трябва да даде приоритет. Той има за цел също така да покаже на партньорите от ЕС, че парите за поддържане на Киев на повърхността не са дадени напразно. Положителната оценка на Комисията насърчава надеждите, че Украйна, която вече 17 месеца се бори с руските агресори, ще започне преговори за присъединяване преди края на годината.
Умерено положителната оценка за Украйна идва в ключов момент за страната, която започва контраофанзива, която ще определи курса на пълномащабната война, започната от Кремъл. Тя идва и в разгара на международните дискусии за това как да продължи да подкрепя страната икономически и да допринася за възстановяването. Освен това Брюксел разгледа напредъка и на други две страни кандидатки – Молдова и Грузия.
Комисията, която през последните месеци изпрати комисари в Украйна, за да се запознаят отблизо с напредъка на реформите във всяка една от областите, отбелязва, че е постигнат „добър напредък“ в реформата на Конституционния съд и че са изпълнени 50 % от предвидените мерки. Въпреки този напредък все още има някои изменения, които трябва да бъдат направени, например от Венецианската комисия, консултативен орган на Съвета на Европа, съставен от независими експерти по конституционно право.
Присъединяването на Украйна, което изглеждаше неосъществима мечта, когато президентът Володимир Зеленски подаде молба за членство на страната в началото на руската инвазия на 8 март, може би не е толкова далеч. Но винаги съществува прецедентът с Турция. Откакто започна преговорите за присъединяване през 2005 г. и някои от изискваните реформи бяха счетени за изпълнени, Анкара не само не отбеляза напредък по пътя си към ЕС, но и претърпя неуспехи.
В четири от седемте реформи Украйна е изпълнила малко по-малко от половината от изискваното: законът за малцинствата, който изисква например разширяване на правото за организиране на събития на езиците на малцинствата, създаване на инструменти, за да могат тези езици (румънски, унгарски, руски) да се използват в контактите с властите; регулиране на борбата с концентрацията на власт в ръцете на олигархията; антикорупционни правила и стратегия за борба с изпирането на пари. По отношение на последната Брюксел призовава за напредък в привеждането на законодателството за борба с изпирането на пари в съответствие с международните стандарти.
Украйна продължава да провежда реформи, за да предотврати концентрацията на влияние в ръцете на малцина влиятелни хора, които управляват медиите, голяма част от политиката и голяма част от икономическия пай – олигарсите. Въпреки това, както подчертава Венецианската комисия, която служи за ръководство на заключенията на Комисията, „личният“ подход на закона към разрушителното влияние на олигархията – който се стреми да идентифицира олигарсите според конкретни критерии като богатство и собственост върху медиите – ограничава тяхното участие в политическия живот. Този подход „е трудно съвместим с принципите на политическия плурализъм и на правовата държава“, обяснява органът. Формулата, избрана от Киев, смята Венецианската комисия в доклад от тази седмица, може да е временна мярка, но „не е демократичният отговор на бича на олигархията“. Затова са необходими „коригиращи и допълващи мерки“. Този елемент е свързан с необходимите стъпки в борбата с корупцията и прането на пари.
През последните месеци украинските власти се опитаха да засилят борбата с корупцията с поредица от големи публични дела (някои от които съвпаднаха с посещенията в Киев на комисари или на главния изпълнителен директор на ЕС Урсула фон дер Лайен), като например ареста на председателя на Върховния съд по дело за подкуп в размер на 2,7 млн. долара. Тя назначи и нови ръководители на Прокуратурата за борба с корупцията и на Националната служба за борба с корупцията. Но все още има какво да се направи, за да се затвори тази глава – елемент, който партньорите, които не са толкова заинтересовани от ускоряване на преговорите за присъединяване, ще следят отблизо. Украйна обаче се движи в правилната посока и със „значителна“ скорост в реформите си, твърдят източници от ЕС.
Споделете статията:
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
