Европейската комисия не желае най-модерните технологии, разработени в Европейския съюз, да попадат в други ръце, без да преминат през нейния контрол. Ето защо тя обмисля някакъв вид ограничение или лимит на инвестициите, които европейските дружества могат да правят в трети държави в сектори като „квантови технологии, усъвършенствани полупроводници, изкуствен интелект, 6G, биотехнологии и роботика“, според документ, който колегиумът на комисарите ще анализира във вторник и ще представи след заседанието. Това е новата „Европейска стратегия за икономическа сигурност“ и е насочена към Китай.
„Глобалната пандемия, незаконната и непровокирана война на Русия в Украйна, враждебните икономически действия, кибератаките и атаките срещу инфраструктурата, чуждестранната намеса и глобалното нарастване на геополитическото напрежение разкриха рискове и уязвимости в нашите общества, икономики и предприятия, които не съществуваха само преди няколко години“, се предупреждава в проекта на съвместно съобщение на Европейската комисия и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. За да се справи с този риск, през последните месеци ЕС се снабди с някои правни инструменти за наблюдение на преките чуждестранни инвестиции (правило с ясна цел: Китай) и с друг за противодействие на икономическата принуда – механизъм за отговор на търговски агресии като митата, наложени от администрацията на Доналд Тръмп в САЩ върху европейската стомана и алуминий, които също имат смисъл в лицето на азиатския гигант.
Сега е моментът, се казва в съвместния документ, да се разширят тези ресурси за случаите, когато „трябва да се реагира на нови рискове, например във връзка с износа или външните инвестиции в ограничен набор от ключови технологии с военно приложение (например квантови технологии, усъвършенствани полупроводници, изкуствен интелект, 6G, биотехнологии, роботика)“.
Текстът е бил предмет на много дискусии, както показват следите от съдържащите се в него изменения. В него липсват правни предложения и се изисква по-задълбочен анализ. В него не се споменава и Китай, нито пък той е посочен като заплаха. В нито един ред от 16-те страници на документа няма намек за съперничество с азиатския гигант. Но сянката на Китай ясно се вижда зад съобщението. Текстът не изтъква Пекин, въпреки че фокусът е ясен и главният изпълнителен директор на ЕС Урсула фон дер Лайен обяви „стратегията за икономическа сигурност“ в тежката си реч за Китай през март миналата година, в която говори за „намаляване на риска“ и обвини азиатския гигант, че използва инструментите на „икономическата търговска принуда“, за да наложи господството си. ЕС също така втвърди подхода си към Китай и сега набляга на своя „съпернически“ подход.
Въпреки това стратегията има за цел да предпази ЕС – като вземе предвид технологичния сектор, който е от ключово значение за националната сигурност – от рисковете, които биха могли да бъдат породени от политиките на която и да е държава, като например тези на администрацията на Доналд Тръмп, посочват източници от ЕС. Всичко това, предвид предстоящите догодина избори в САЩ и името на бившия републикански президент като кандидат.
Възможността за активиране на този инвестиционен контрол, която беше спомената и на срещата на страните от Г-7 (Германия, Канада, САЩ, Франция, Италия, Япония и Обединеното кралство, с представители и от ЕС) в Япония през май – и дори идеята за засилване на контрола върху износа – предизвика вътрешен дебат.
Предложението ще бъде изпратено на Европейския съвет, чиито лидери ще го разгледат на среща на върха в края на месеца, и на Европейския парламент. И тук дискусията ще бъде разгорещена. За партньори като Германия няма да е лесно да приемат, че Брюксел ще има думата при определянето на съдбата на инвестициите на водещи германски компании. Прецедент за това, макар и в обратна посока, вече се наблюдаваше преди няколко месеца при разрешаването на китайски инвестиции в пристанището на Хамбург: правителството в Берлин беше готово да позволи на азиатския гигант да придобие много значителен процент (35 %) от главното пристанище на страната; Брюксел не гледаше благосклонно на това; в крайна сметка бяха разрешени 25 %.
В европейската стратегия се посочват два приоритета. „Насърчаване на нашата конкурентоспособност, повишаване на устойчивостта на нашите икономики и вериги за доставки и стимулиране на иновациите и промишления капацитет“, се посочва като първа цел в съобщението. Втората ще бъде „партньорство с държави, които споделят загрижеността за икономическата сигурност на ЕС, имат също така общи интереси и желаят да си сътрудничат“.
В стратегията се посочват рискове за европейските икономики, които могат дори да застрашат националната сигурност: „В някои случаи изтичането на технологии може да засили военните и разузнавателните способности на онези, които могат да ги използват, за да подкопаят мира и сигурността“, се казва в документа, в който се посочва и рискът от въоръжаване на икономическите зависимости на ЕС.
Комисията и върховният представител разглеждат някои от вече използваните инструменти, като например регламента за контрол на чуждестранните инвестиции в ЕС. Този регламент „създаде механизъм за сътрудничество между държавите членки и Комисията за обмен на информация, повдигане на въпроси, свързани със сигурността, и набелязване на конкретни решения с оглед осигуряване на защита на сигурността“. Брюксел дори дава някои данни за това как е работил този механизъм през последните години: „От октомври 2020 г. насам Комисията и държавите членки са прегледали над 1000 сделки“. И накрая, той напредва в намеренията си, като заявява, че оценява настоящата рамка и може да предложи нейното преразглеждане преди края на 2023 г. Накрая той призовава „държавите членки, които все още не са въвели национални механизми за контрол, да го направят незабавно“.
В инициативата се споменава и инструментът за борба с икономическата принуда, чийто окончателен вид беше договорен между Европейския парламент и Съвета на ЕС на 6 юни. „Основната му цел е да възпре трети държави да ограничават или да заплашват с ограничаване на търговията или инвестициите, за да наложат промени в легитимните политики на ЕС, но също така предвижда възможността ЕС да предприеме контрамерки като крайна мярка“, се обяснява в документа, като се отбелязва, че той е отговор на „целенасочения натиск върху ЕС и неговите държави членки през последните години“. Един такъв натиск бяха санкциите на Китай срещу Литва, след като Тайван откри представителство в балтийската страна. ЕС отнесе реакцията на Китай на санкциите до Световната търговска организация, но разрешаването на подобни спорове отнема години.
В обосновката на предложенията си проектът за стратегия обяснява, че други държави и географски райони вече са напреднали: „ЕС не е сам в този процес: държавите по света вече са се сблъскали с предизвикателствата пред икономическата си сигурност. Някои развити икономики вече са приели стратегии в това отношение. (Ел Паис)
Споделете статията:
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
