Има мотив, има заподозрени, но всичко показва, че никога няма да има виновен. На 2 април 2004 г. 56-годишният бизнесмен и консултант Мануел Салгадо Фернандес е намерен мъртъв с огнестрелна рана в тила в гаража си на улица „Росалия де Кастро“ в центъра на Виго (Понтеведра).
Случаят, който е изглеждал лесен за разрешаване, е влязъл в летописите на перфектното престъпление поради липса на доказателства, а може би и поради „непълноценно“ полицейско разследване, според съдията-следовател. На прага на давностния срок, който ще настъпи 20 години след събитието през 2024 г., и без да е изяснил основните неизвестни, магистратът Хуан Карлос Карбалал приключва делото с убеждението, че Салгадо е бил убит по икономически причини и поставя под подозрение преките роднини на жертвата. „Полицията продължава да смята, че извършителите на убийството трябва да бъдат открити, пряко или косвено, в най-близкия семеен кръг на жертвата“, се казва в заповедта.
„Бурните семейни отношения“, разкрити от разследването, бележат последното десетилетие от живота на Салгадо, след раздялата им през 1996 г. След развода децата и бившата му съпруга са влезли в противоречие заради спорове относно подялбата на бизнеса и имуществото. В обвинителния акт се посочва, че мъжът „се е чувствал под наблюдение“ и „се е страхувал за живота си“, поради което е живял със сестра си, нейния съпруг и двамата си племенници. частният обвинител по това дело е пълен с „несъответствия“, както признава следователят.
Полицейското разследване е било „особено непълно, непълно и лишено от логически критерии“, критикува съдията, „може би защото някои от най-компетентните служители, назначени в полицейския участък във Виго, са били изместени и заменени с други от централните звена с пълна липса на познания за района“.
Съдията Хуан Карлос Карбалал възобновява през ноември 2021 г. делото, което е било отложено през 2006 г., но сега признава, че „изминалото време е попречило да се решат“ „многото неизяснени въпроси“ на разследването, лишено от „много полицейска информация“ поради кадровите промени. Новите свидетели, призовани да дадат показания, са предложили версии, „които по никакъв начин не са помогнали за разрешаването на тези неясноти“, добавя той.
Според съдебномедицинската експертиза смъртта е настъпила между 8,15 и 8,50 ч., когато лице, което е било само или в компанията на други лица, е произвело точен изстрел по бизнесмена с оръжие 22-ри калибър, докато той тъкмо е паркирал колата си. Няма свидетели, никой не е видял или чул нещо подозрително. До тялото са намерени три угарки от цигари и разпръснати хартии, носени от жертвата, с фрагменти от отпечатъци от стъпки, които не дават никакви улики. Грабеж обаче е изключен, тъй като Салгадо е бил с часовника си, верижка от златен медал на врата и портфейл с 65 евро и монети. Най-изненадващото за следователите било, че не били намерени нито ключовете за колата, нито мобилният му телефон.
Предположението, че престъплението е било планирано, възниква, когато потребител на гаража предава патрон, намерен дни по-рано на паркинга. Той го е съхранил, докато не е научил новината за убийството. Балистичният анализ разкрива, че патронът е от същия калибър като този, с който е убит бизнесменът, и е изстрелян от същото оръжие: „Възниква съмнение дали това престъпление не е извършено от наемен убиец, тъй като подобна небрежност при оставянето на гилза от патрон, а след това използването на същото оръжие за извършване на престъплението и на същите боеприпаси не изглежда да отговаря на профила на наемен убиец“, пише съдията.
Нещо повече, от положението на тялото и местоположението на патроните полицията е убедена, че жертвата е видяла убиеца си и го е познавала. Това заключение се извежда от факта, че Салгадо не се е опитал да избяга, а по-скоро да се качи в автомобила си, опитвайки се да избегне спор, „подобен на начина, по който се е държал в предишни ситуации“, заявява магистратът.
С напредването на разследването се натрупват свидетелски показания, че жертвата се е страхувала за живота си и че миналото на семейството е било ключово. Съдията свързва убийството „с хора, близки до семейството на жертвата“. Часове след престъплението са извършени единствените два ареста по делото: на бившата съпруга на Салгадо и на нейния партньор. Тя е била директорка на частно училище в съседната община Мос, на което е била съсобственик със съпруга си, а той е имал магазин за килими в близост до центъра. Няколко свидетели обаче потвърдили алибито им и двамата били освободени. През 2006 г., две години по-късно, тогавашният съдия-следовател временно прекратява делото поради липса на доказателства.
Двамата племенници на жертвата успяват да възобновят разследването и сега също обжалват прекратяването на делото. Те са потърсили правен съвет от мадридската криминологична служба Balfagón y Chippirrás, която след анализ на случая е представила доклад с искане да бъдат извършени до 60 процесуални действия, включително някои доказателства, които не са били събрани, и свидетелските показания на сина на жертвата, който никога не е бил разпитван. Както криминолозите, така и говорителите на семейството изразяват съжаление за пропуските, оставени в материалите по делото. „Полицията изгуби доверие в тях, те си мислеха, че ще го решат веднага, но ние все още сме тук без никакъв напредък, с огромно разочарование, както за роднините, така и за адвокатите“, казват Кармен Балфагон и Рамон Чипираш. „Предполагаемите убийци имат права, но и жертвите също, а при наличието на Дамоклев меч като давностния срок в тази страна нещата са още по-сложни“, подчертават те.
В постановлението за прекратяване на делото се определя като „любопитен и без логично обяснение“ фактът, че синът на жертвата, адвокат по професия, който понастоящем е управител на семейното сдружение за недвижими имоти, е участвал в делото като защитник на партньора на майка си. Този ход го е освободил от даване на показания, въпреки че е бил в центъра на вниманието, като предполагаем познавач на фактите.
Дългове, следене и смъртни заплахи
Бившите съпрузи дори подават жалби един срещу друг за предполагаеми смъртни заплахи и пререкания с наранявания. Мануел Салгадо дори поискал полицейска защита. В основата на тези разногласия стои присъда на съда в Понтеведра от 2001 г., потвърдена от Върховния съд, с която съпругата на починалия е осъдена на две години и половина затвор за подслушване на телефона на съпруга ѝ от детективска агенция. Тя твърди, че намерението ѝ е било да разбере дали бизнесменът ѝ е изневерявал. Тя подала молба за помилване, но ѝ било отказано, тъй като бившият ѝ съпруг отказал да я помилва. В крайна сметка тя избегнала затвора, като присъдата ѝ била смекчена.
Друго последвало събитие, което полицията тълкува като причина за убийството, е гражданският иск, който е уреден с окончателно решение месец и половина преди убийството. Жената е осъдена да върне на бившия си съпруг значителни активи, които е получила чрез нотариален акт за покупко-продажба на училището, в което е била директорка, обявен за нищожен. Жертвата е прехвърлила активите през 1996 г. при условие, че двамата възобновят брачния си живот, но тя подава молба за раздяла, за което трябва да му плати 50 000 евро. Мъжът починал, без решението да е изпълнено и без да получи сумата.
Защитата на бившата съпруга на Салгадо се опитва да дискредитира доказателствата на полицията, които сочат като солиден мотив връщането на имота. Тя посочва, че жертвата е лишила децата си от наследство две години преди смъртта си и е посочила сестра си за свой всеобщ наследник. След смъртта на Салгадо обаче нейните потомци оспорват завещанието и я оставят като малолетна, с 33%, на първоначалния бенефициент.
Споделете статията:
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК