НАТО се опитва да формулира нов модел за по-близки отношения с Украйна. Но въпреки надеждите на Киев, който вече 15 месеца се бори с руската агресия, както военната организация, така и нейните съюзници – на двустранна основа – не са склонни да му предложат обвързващи гаранции за сигурност под формата на щита за взаимна отбрана, осигуряван засега от НАТО. Причината за това е, че подобна стъпка би могла да въвлече гаранта на тази сигурност във война срещу Русия – ситуация, в която Алиансът изобщо не иска да попада. Вместо това страните предпочитат да предоставят по-ограничени „предпазни“ мерки или „договорености за сигурност“. Според няколко източника от Алианса, запознати с активно развиващите се разговори, това са понятия, които предполагат политически ангажимент за подкрепа – още една стъпка в укрепването на отношенията със страната, която се стреми да се присъедини към организацията от 2008 г. насам – и които също така биха предполагали консолидиране и засилване на военната помощ за формиране на възпиращ арсенал около Украйна.
Тъй като пълномащабното нахлуване на Русия продължава с месеци, а членството в НАТО изглежда далечна перспектива за времето на войната, НАТО обмисля как да продължи да подкрепя Киев и колко силен сигнал ще изпрати на Русия на срещата на върха през юли във Вилнюс, Литва, където съюзниците ще положат основите на бъдещите отношения с Украйна. Според източници именно на тази решаваща лятна среща ще бъде отправено предложение към Киев за укрепване на отношенията чрез сформиране на Съвет НАТО-Украйна – механизъм за диалог, който е по-нататъшна стъпка в настоящите отношения, формулирани в Комисията НАТО-Украйна.
Новият орган за връзки ще позволи на украинските представители да присъстват на повече срещи като гости, да участват в някои дискусии в НАТО и да се задълбочат във формулите и доктрините на НАТО с оглед на бъдеща интеграция в НАТО. По ирония на съдбата Съветът НАТО-Русия, който беше създаден през 1991 г. и послужи като механизъм за диалог при подписването на няколко договора, продължава да съществува, макар и замразен от октомври 2021 г.
Източници в Брюксел обаче признават, че е трудно Украйна да бъде удовлетворена от тази донякъде подобрена дипломатическа позиция и от средносрочния многогодишен план за подкрепа, който НАТО ще предложи за засилване на доставките на отбранително оборудване, сътрудничество, увеличаване на подкрепата за елементи като програми за разминиране и поставяне на основите за реформа на министерството на отбраната, за да се приведе в съответствие с модела на НАТО.
От това предложение не са доволни и по-твърдо прокиевските държави, като балтийските страни и Полша. Те искат във Вилнюс да бъде подписана силна политическа декларация с по-ясно изразено обещание за присъединяване на Украйна. Те също така призовават за график, който според съюзнически източник в момента не изглежда осъществим.
Междувременно на масата са различни модели за гаранции, които страни като Великобритания, САЩ и Франция обмислят да предложат на Киев. Обсъжда се и графикът: дали те ще бъдат предоставени сега, когато се постигне някакъв вид прекратяване на огъня, или в края на войната. „Идеята е да се формулира план, който да обезпечи Украйна“, казва Камил Гранд, експерт в Европейския съвет за външни отношения (ЕСВП). „Въпросът е какво е достатъчно за украинците и разумно за НАТО. Въпросът е дали това е междинна стъпка към членство или алтернатива. А за да бъде ефективна, тя трябва да бъде солидна и надеждна“, добавя експертът, който до 2022 г. заемаше висш пост в НАТО.
На английски език, в дипломатическия език на Алианса, има много нюанси в степента на гаранциите, които се предлагат за Украйна, въпреки че всичко това звучи като сложно упражнение по лингвистична гимнастика. Концепцията за „гаранции за сигурност“, дори и да е направена на двустранна основа, е подобна на член 5 на НАТО – който гарантира, че целият Алианс ще се притече на помощ на съюзническа страна, ако тя поиска това при определени обстоятелства – и би означавала, че Украйна ще бъде обхваната от чадъра за сигурност на член на Алианса, който е гарант. Според източниците, това не е желаният вариант в настоящата ситуация.
Междувременно Алиансът обмисля да предложи „споразумения за сигурност“, които биха представлявали по-регулирана и стабилна формула от сегашния модел за гарантиране на това, че оръжията на съюзниците ще продължат да пристигат в средносрочен и дългосрочен план, твърдят източници от Брюксел. Това е същността на предложение, представено от Ян Бжежински и Александър Вершбоу, бивши високопоставени служители на Държавния департамент на САЩ и НАТО, което набира популярност в дискусиите в НАТО.
Бжежински и Вершбоу, които понастоящем работят в атлантическия мозъчен тръст Атлантически съвет, предлагат създаването на ново „партньорство за възпиране и отбрана“ между НАТО и Украйна, което да има за цел да развива способностите на Киев – като съюзниците се ангажират да въоръжават, обучават и екипират украинските сили – и да служи като следвоенна „гаранция за сигурност“, докато съюзниците са готови да приемат Украйна за пълноправен член на НАТО.
Според съюзнически източници друга обсъждана възможност е да се предоставят „гаранции за сигурност“ (понятие, което заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд спомена по отношение на Украйна), което може да включва подписването на някакво двустранно или групово политическо споразумение и би включвало по-голяма степен на военна помощ за Украйна, отколкото в момента, в зависимост от това кога ще бъде разгърната такава „предпазна“ клауза.
През май 2022 г., няколко месеца след като руският президент Владимир Путин започна пълномащабна инвазия в Украйна и преди да промени историческата си позиция и да подаде молба за членство в НАТО, Обединеното кралство обеща на членовете на ЕС Швеция и Финландия такива „гаранции за сигурност“ срещу руската заплаха.
Двете скандинавски страни обаче не бяха държави във война, каквато е Украйна, и това, което Борис Джонсън, тогава министър-председател, им обеща под формата на договор – политическа декларация от гледна точка на международното право – беше помощ, която можеше да включва военни средства – евентуално дори войски – и щеше да зависи от искането на нападнатата страна. Джонсън също така обеща да засили обмена на разузнавателна информация и съвместното военно обучение.
В сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде още един поглед към това, което се задава на хоризонта, но говори за бъдещето, а именно за мирна Украйна. Един от начините този мир да се запази, заяви тя на форум по сигурността в Братислава, е да се гарантира „дългосрочната сигурност“ на страната. „Има различни модели и исторически примери, които могат да бъдат използвани. Приемането на такива гаранции от съмишленици може да предложи това, което някои наричат „възпиране чрез отказ“. С други думи, предоставяне на Украйна на военно оборудване, за да се укрепи срещу руски атаки в бъдеще“, каза той. Според него подобно споразумение за „гаранции за сигурност“ трябва да бъде придружено от рамка за демократични реформи и членство на Украйна в ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон също говори в сряда за предоставяне на „солидни гаранции за сигурност“ на Украйна, макар и по-скоро в краткосрочен план и с цел да се избегне „замразен конфликт“. По думите на Макрон е налице формула, според която съюзниците му „ще трябва да изградят нещо средно между сигурността, предоставяна на Израел [от САЩ], и пълноправното членство“. Френският президент призова за „път към членство“.
Формулата не е далеч от тази, която бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен вече предлага да се приложи в инициатива с Андрий Ермак, началник на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски. План от седем точки, който включва модел на презастраховане, известен още като израелския модел, от гледна точка на отношенията със Съединените щати, който предполага – дори и без договор за взаимна отбрана – „неоспорима подкрепа“ от страна на Вашингтон за „самозащитата“ на Израел – ангажимент за постоянна сигурност, финансиране и доставка на модерни оръжия и трансфер на технологии. „Идеята е да се постигне такава степен на помощ и ангажираност, че да е неразумно да се нападне приятелската страна“, казва Камил Гранд.
Финландия също може да предложи модел за подражание на Украйна, твърди Юхана Аунеслуома от Университета в Хелзинки. Исторически военно необвързаната скандинавска страна, която най-накрая се присъедини към НАТО за рекордно кратко време през април миналата година благодарение на високата готовност на армията си, следваше от началото на 90-те години на миналия век предпоставката да бъде възможно най-интегрирана в Алианса, без да е пълноправен член; това включваше модернизиране на отбранителните ѝ сили и привеждане на техническите стандарти в съответствие с тези на Атлантическия алианс и включване в различни програми преди присъединяването към ЕС през 1995 г., когато започна да участва във външната политика и политиката на сигурност на ЕС. През 2014 г., след агресията на Русия в Украйна с незаконното анексиране на Крим и докато Кремъл подклаждаше конфликта в Донбас, Финландия задълбочи отношенията си с НАТО и стана „партньор с разширени възможности“.
„Примерът на Финландия показва, че една държава може да се интегрира функционално в НАТО и да използва това партньорство за развитие на собствените си отбранителни способности и за повишаване на сигурността, без да се ползва от пълната защита на гаранциите за сигурност по член 5 от Договора за НАТО“, казва Аунеслуома. „Въпреки че е член на ЕС, Финландия е в по-сигурна позиция от Украйна и може да има по-постепенен и гъвкав подход към бъдещето“, добавя той.
