Една любовна история от Испания: Те са брат и сестра, сгодени са и имат две деца, но не могат да се оженят, защото законът го забранява

Откакто баща ѝ я изоставя, когато е дете, Ана Пара винаги е знаела, че има брат, който никога не е виждала. Никога не си е представяла, че един ден този брат ще се окаже неин романтичен партньор и баща на двете ѝ деца.



Разбира се, законите в Испания не ѝ позволяват да се омъжи за него. „Майка ми каза, че баща ми ни е напуснал, за да създаде друго семейство и че има друг син“, казва Ана в интервю за „Ел Еспаньол“. Тогава не знаех нито името му, нито възрастта му, знаех само, че живее в Гранолерс (Барселона). „Винаги съм искал да се срещна с него“.

Затова, когато навършила 20 години, решила да разплете мистерията. Тя решила да направи проучване във Фейсбук. Най-напред намерила профила на баща си (всичко, което трябвало да направи, било да потърси фамилните имена, които фигурирали в семейната книга) и в резултат на това се появило името Даниел Пара, син на баща ѝ. „Добавих Даниел от друг анонимен профил, за да не разбере, че съм аз. Просто исках да видя кой е той, как изглежда т.н. Страхувах се, че ако му разкажа цялата история, това може да разруши целия му свят. Въпреки това не можех да не му кажа коя съм“, казва тя.



По това време Даниел, чиито родители се разделят, когато е на осем години, живее с баща си. „Веднъж ми казаха, че може да имам сестра, но баща ми така и не ми каза, защото искаше да го скрие от мен“, разказва Даниел в компанията на сестра си, която сега е майка на двете му деца. След като пътищата им се пресичат, те започват да разговарят чрез социалните мрежи. „Осъзнахме, че сме толкова близки, че е цяло чудо, че не сме се срещали преди това. По онова време и двамата живеехме недалеч от Гранолерс, в малко селце, наречено Санта Еулалия де Ронзана“, разказва Ана. „Никога преди това не се бяхме виждали“, допълва Даниел.

И така, без да се замислят много, два дни след като започнали да разговарят, те решили да се срещнат лично и да сложат край на толкова години отчуждение. „Прегърнахме се и се засмяхме. Беше много странна ситуация“, разкрива Ана. „Беше малко неловко, защото не знаехме какво да си кажем“, казва Даниел, който по това време е на 17 години, три години по-млад от „сестра си“.

Но скоро те си допадат и започват да се виждат редовно. „Опитахме се да поддържаме братски отношения, но беше трудно. Бяхме в приятелски отношения“, казва Дани. Това продължава известно време, докато Ана се премества да живее сама в апартамент, а той, който работи наблизо, започва да я посещава. „В крайна сметка Дани прекарваше повече време в апартамента ми, отколкото вкъщи“, казват те със смях, „докато не започнахме да живеем заедно“.

Съвместният живот ги сближава дотолкова, че те започват да излизат заедно на партита, да ходят на концерти на любимите си групи, да споделят вкусове и хобита и дори да се присъединяват към групата на приятелите си. „Опитахме се да поддържаме тази братска и сестринска връзка, която е норма, но не се чувствахме по този начин … Нямаше братско чувство. Запознах се с едно момиче, за което ми казваха, че е моя сестра, че има същите вкусове като мен и че се забавлявам с нея, но не я чувствах като сестра.“, обяснява Даниел.



Ана се запознава със семейството на Дани, „сякаш е срещнала обикновено момче от улицата“, казва тя. В случая с баща ѝ, когото не е виждала от дете, тя решава да се срещне и с него, „макар и само заради Дани“, разкрива Ана. „Вече нямах нужда от баща, но все пак се срещнах с него, за да му дам шанс и да сваля тежестта от раменете на Дани. Истината е, че този мъж никога не се е интересувал от мен“, обяснява тя.

Хората около Ана и Даниел забелязват, че между тях има много повече от братска любов. Самите те обаче не искаха да го видят. „Не искахме да го осъзнаем, ядосвахме се на себе си, защото ни беше трудно да си го признаем и да нарушим табуто: ние сме братя, дори и да не го чувстваме“, казва Ана, която никога няма да забрави деня, в който неизбежното най-накрая се е случило: „Бяхме на едно парти, бавно се приближихме един към друг и се целунахме за първи път. „Беше спонтанно …“, добавя Даниел.

Чувството за вина обаче ги връхлетя като кофа ледена вода – логичното последствие от счупването на леда – и така, веднага след първата целувка, телата им се отхвърлиха и се отдалечиха диаметрално едно от друго. „Всеки от нас тръгна по своя път, бяхме малко смутени от това, което току-що се беше случило“, казва Ана. Въпреки това „тази целувка разруши всички бариери, тя отбеляза преди и след, беше като проверка на реалността“, обяснява Даниел.

От този момент нататък те решават да не казват на никого. Само приятелите, които са присъствали тази вечер, са знаели за това. „Не искахме да продължаваме тази връзка, каквото станало, станало. Трябваше да забравим за него. Невъзможно е да имаш връзка с брат си. Бяхме имали момент на слабост и това беше всичко. Не беше в главите ни да имаме нещо повече“, казва Ана.

Забранена връзка

Повратна точка, която ги кара да се опитат да прекъснат връзката, която е предопределена да ги доведе до „забранена връзка“. Едно болезнено решение, пред което трябваше да се изправят. „Харесвахме се, беше ни добре заедно, но сме братя, не можехме да направим нищо…“, казва Ана. Но тъй като сърцето е по-силно от разума, това емоционално отдалечаване, продължило не повече от три дни, е било мъчение за тях. „Плачехме, прегръщахме се… „, казва Даниел. „Представете си, че харесвате едно момиче и по морални причини ви е забранено да бъдете с нея… много е трудно.



Виждайки ги да споделят толкова много моменти заедно, някои съседи започват да говорят за братята Пара: „Винаги бяхме заедно. Започнаха да ни подозират“, казва Ана. Междувременно най-близкият им социален кръг ги подкрепя. „Нашите приятели преживяха целия процес и го нормализираха. Първоначално имахме психическа бариера, наложена от обществото, но реалността е, че сме двама млади хора, които един ден се срещат и се влюбват“, казва тя. „Обществото се ръководи от морални норми, а нашият морал, дълбоко в себе си, ни пречеше да направим тази крачка. И това е глупаво, защото, ако се замислите, нашата връзка е като всяка друга, с изключение на фамилната книга, в която пише, че сме кръвни братя“, казва Дани.

Дани и Ана

Тази идея покълва в главите им до деня, в който вземат решение да разрушат моралната бариера, която не им позволява да са заедно. Отиват на екскурзия до Лондон. Там, далеч от любопитните погледи, които ги преследват, те прекарват няколко дни, без да се налага да се крият. „Това беше първият път, когато можехме да кажем, че се държим публично като истинска двойка. Излязохме на вечеря, ходихме на разходки … Беше като експлозия на свободата“, казва Ана. Затова, когато се връщат в Барселона, решават да не крият повече чувствата си.

Обявяват новината. И го правят със стил: влизат в телевизионно предаване, за да съобщят бомбата. „Нима ще живеем в скривалище заради нещо, което не вреди на никого“, казва Ана. Така че, за да избегнат хората да говорят зад гърба им, те разказали за своята идилия с възможно най-голямо достойнство и гордост пред стотици хора от другата страна на екрана. „Не ни се искаше да разказваме на хората историята си един по един, затова решихме да я разкажем по този начин“, обяснява тя.

„Ще гориш в ада“

Оттук нататък критиките заваляха чрез съобщения в социалните мрежи. “ Смешно е, че хората, които ви критикуват, са тези, които не ви познават. Никой не е дошъл директно при нас, за да ни обижда. Но има хора, които ни писаха в социалните мрежи и ни казваха, че ще горим в ада“, казва Ана. Но те са се опитали да го приемат с чувство за хумор. „Когато сме ходили на причастие или нещо друго в църквата, винаги сме се шегували, че един ден ще изгорим“, казва Даниел със смях.



Въпреки това Даниел и Ана искат да пояснят, че разказвайки своята история, те не твърдят, че връзката между братя и сестрите е нещо нормално. „Никога не сме казвали, че любовната връзка между братя и сестри е нещо естествено, просто разказваме нашата лична история, не твърдим нищо. Това ни се е случило, то е нещо необичайно и това е. Но много хора си мислят, че сме луди, защото защитаваме този тип отношения и че вървим срещу морала, а това не е така, ние просто разказваме това, което ни се е случило“, твърди Дани.

Освен това, според двойката, много хора не разбират напълно тази история, тъй като знаят за нея от трети страни, от социалните мрежи или от различни медии, в които „само показват по сектантски начин кръвосмесителна връзка, без да познават мотивите или предисторията“, казва Даниел. „Поради тази причина почти никога не сме искали да даваме интервюта, от страх, че те ще отразят историята ни по свой начин и винаги ще търсят сензацията“, допълва той.

Днес Ана и Даниел имат две деца, на пет и три години, които посещават училище в стил Монтесори, където място намират всички видове семейства. „Там се срещат деца от семейства с един родител, с две майки или двама бащи. Това е друга философия на обучение, друг вид манталитет. Затова, преди момичето да постъпи в училището, говорих с директора и им разказах историята. Всички я знаят“, разказва Ана, която не се притеснява да каже на децата си истината за родителите си, „въпреки че те са още много малки и не разбират“, казва тя.

Генетичен риск за децата ѝ

Преди да забременее и от страх, че тъй като между тях има кръвна връзка, бъдещите им деца може да се родят с някакви затруднения, Ана иска да разбере за риска, който ще поеме. „Гинекологът ни каза, че в нашия случай рискът те да се родят с някакво рецесивно заболяване е с 4% по-висок от двойка, която няма общи гени“, обяснява Ана.



Рецесивните заболявания са тези, които всички ние носим генетично, но за да се предаде болестта, е необходима още една половина. „Първо, вашето рецесивно заболяване, ако го имате, трябва да съвпадне с това на другия човек, а след това детето ще трябва да носи двата гена на това заболяване“, казва тя. „Ръководителят на отдела по генетика в болницата „Вал д’Хеброн“ в Барселона направи генетично проучване и нито Дани, нито аз имаме общи рецесивни заболявания, така че рискът от забременяване с него е по-малък за бебето, отколкото ако забременея с някой друг“, добавя тя.
Въпреки това им се е налагало да се сблъскват с обидни коментари за здравето на двете им деца, които показват в социалните мрежи. „Слагам снимки на децата си в социалните мрежи, защото продължават да ни казват, че сигурно имат някакъв вид синдром, докато те са напълно здрави и красиви“, казва Ана.

Те не могат да се оженят

В гражданския регистър имената на Ана и Даниел фигурират като родители на двете им деца – факт, който би бил невъзможен преди 2012 г., когато двама братя и сестри от Галисия, Даниел и Роса Моя Пеня, успяват след 35 години „забранена връзка“ да спечелят битката за узаконяване на необичайното си положение и да бъдат признати като родители на своите деца на 26 и 19 години. Със съдебно решение Даниел престава да бъде чичо на децата им, а Роса – неомъжена майка на децата им. „Те създадоха прецедент“, казва Ана.



Понастоящем обаче испанският Граждански кодекс забранява брака между преки роднини – въпреки че от 1978 г. кръвосмешението не се счита за престъпление. Така че според действащото законодателство Ана и Даниел не могат да сключат брак. „В Швеция, например, биха ни позволили да се оженим. Говорихме с някои адвокати и те ни казаха, че това няма да е толкова трудно, но е свързано с много време и пари“. За да може да го направи в Испания, Ана ще трябва да отхвърли баща си и да се откаже от него, а някой да я осинови, „но тъй като тя е пълнолетна, това е много сложно“, казва Дани.

Това ще бъде последната стъпка в официализирането на деветгодишната връзка на тази двойка, която наближава тридесетте си години. Те са разчупили табута и вярвания. Единствената им цел е да им бъде позволено да изживеят любовта си напълно свободно, без предразсъдъци и законодателни пречки. „Обществата трябва да вървят напред, а не да са закотвени в традиционализма. На хомосексуалистите не им беше позволено да сключват брак, а сега могат. Ние се обичаме един друг и това трябва да надделее. Ние не вредим на никого. Ето защо искаме хората да знаят истинската ни история“, казва Ана.

ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК