В сряда делегация на Европейския съюз, водена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон, пристигна на държавно посещение в Пекин. Посещението на европейските лидери е кулминацията на дипломатическата офанзива на Стария континент, който се опитва да закърпи пукнатините в отношенията си с Китай след три години, в които остана затворен в себе си в рамките на желязна политика на нулево въздействие.
Пекин разглежда посещенията като сближаване в условията на задълбочаваща се дистанция с Вашингтон. „Отношенията между Китай и Европа показаха признаци на възстановяване, като напоследък се наблюдава подем на интензивно взаимодействие“, твърди проправителственият вестник Global Times миналата седмица.
Междувременно европейците явно се надяват да намерят политическо решение на конфликта в Украйна и да убедят китайския президент Си Дзинпин, който е един от малкото, които имат възможност за диалог и влияние върху руския си колега Владимир Путин, след като постави на масата документ с 12 точки за постигане на „политическо решение“ на това, което Китай продължава да нарича „криза“ (а не война).
Пекин е наясно, че войната служи като спойка между Вашингтон и Брюксел, но възприема поредицата от срещи с европейските лидери като възможност да отдалечи донякъде ЕС от големия си съперник – САЩ, които смята за отговорни за засилващата се политика на „сдържане и потискане“, целяща да ограничи развитието му.
Веднага след като кацна в Пекин в сряда, Макрон заяви, че азиатският гигант може да „изиграе важна роля“ в „намирането на път към мира“, според АФП. По време на първата си среща с френските жители в Китай президентът подчерта необходимостта от запазване на сигурността на търговските пътища. „Все повече са гласовете, които изразяват голяма загриженост за бъдещето на отношенията между Запада и Китай. И са на мнението, че е налице неудържима спирала на напрежението“, каза Макрон. „Не искам да вярвам в този сценарий.“
За За евразийската държава икономическите отношения също са от ключово значение в един свят, разтърсван от несигурност и войни.
Докато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен не успя да посети Китай по време на планираното си пътуване през февруари – заради инцидента с китайския стратосферен балон, свален от САЩ заради навлизане на тяхна територия без разрешение – Китай вместо това отвори широко вратите си за европейските лидери. Началото на поредица от посещения бе поставено през ноември миналата година с краткотрайните посещения на германския канцлер Олаф Шолц и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел през декември, последвани от посещението на испанския министър-председател Педро Санчес миналата седмица.
„Дали този дипломатически кипеж ще помогне на китайско-европейските отношения да се възстановят и дори да поставят началото на ера на разрастващи се връзки?“ – пита в оптимистичен тон редакционната статия на Global Times, публикувана ден след като Санчес напусна столицата.
В текста се подчертават положителните моменти от тежката реч на ръководителя на Европейската комисия от миналата седмица, в която тя обвини Китай, че иска да построи нов световен ред по свой вкус. „Вместо да се търси списък с различията или противоречията между Китай и Европа – предлага проправителственият всекидневник, – по-добре е да се намери консенсус, който не може да бъде пренебрегнат и който беше отразен в речта на фон дер Лайен: Европа „не може да изгуби Китай“ и трябва да продължи да поддържа контакти с него.“
Уанг Иуей, директор на Института за международни изследвания към университета „Ренмин“ в Пекин, коментира миналата седмица, че европейската дипломатическа въртележка „показва, че Европа и Китай искат да придвижат напред двустранните си отношения“ и че и двете страни търсят „консенсус“. „Това е от решаващо значение в условията на глобализация“, каза той по телефона. Той говори за необходимостта Брюксел да се „разграничи“ от Вашингтон.
Китай вижда в приземяването на европейците начин да се домогне до стремежа за „стратегическа автономия“ на ЕС, често подкрепян от Макрон. Този стремеж към една по-независима от САЩ Европа е и начин да се доближат международните отношения до „многополюсния свят“, който Путин и Си обсъдиха на неотдавнашната си среща в Москва.
Засегнат от търговската война и американската блокада в ключови сектори, като усъвършенстваните полупроводници, Пекин също така се стреми да възроди инвестиционното споразумение, което сключи с ЕС през декември 2020 г. след повече от седем години преговори. Гледано с неодобрение от страна на Белия дом, одобрението му беше оставено в неизвестност малко след като ЕС наложи санкции срещу висши китайски служители, които обвинява в нарушаване на човешките права на уйгурското малцинство в региона Синдзян. Пекин отговори с наказания срещу учени и политици, включително членове на Европейския парламент, което забави изпълнението на споразумението: Европейският парламент трябва да го ратифицира, което досега е отказал да направи.
В неотдавнашната си реч Фон дер Лайен твърди, че „светът и Китай са се променили през последните три години“, така че ще бъде необходимо да се „преоцени“ блокираното споразумение.
„Това поклонничество на европейските лидери, за да се видят със Си Дзинпин, на практика е нелепо, защото единственият, който ще получи нещо, е Си“, казва по телефона анализаторът Алисия Гарсия Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis.
Тя отбелязва, че от Испания Пекин е получил среща на четири очи с ръководителя на страната, която председателства ЕС, „в най-важния момент“ за договаряне на ратификацията на инвестиционното споразумение (Испания поема щафетата на командването на Съюза през втората половина на годината). „Това би било удар по Съединените щати“, добавя Гарсия Хереро, който смята, че китайският президент „оказва голям натиск върху всички европейски лидери на двустранна основа“, за да го прокара; междувременно Фон дер Лайен играе дистанцирана роля.
Анализаторът отбелязва, че досега никой от европейците не се е върнал у дома с важни изявления. Шолц, припомня тя, успя да се съгласи, че ваксината на Pfizer BioNTech ще бъде валидна за емигрантите, живеещи в Китай, но смята, че и това не е помогнало много: Пекин скоро реши да я отвори отново. Икономистът отбелязва и липсата на съобщения за това как да се намали зависимостта от вноса на критични ресурси и оборудване в сектори като възобновяемата енергия.
„Няма ясно предложение от ЕС“, казва високопоставен източник от ЕС, който следи отблизо пътуванията до Китай. Той смята, че би било полезно да се излезе с по-добре дефиниран план за края на войната, така че да може да се преговаря директно с Пекин и да се избегне превръщането на пътуванията в „подиум на Кибела“. „Трябва да има нещо в замяна: ти имаш това, а аз имам онова. Трудно е да се фиксира този глас, казва той, защото в Европа „има много глави“. Но той също така предупреждава, че „рискът от раздяла“ със Запада не е нещо, което Пекин трябва да преценява с лека ръка: „Китай в тази игра залага на това да бъде фабриката на света“.
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се ТУК.
Споделете статията: