Испания не е в добро състояние. Страната, чийто стил на живот е толкова привлекателен за мнозина в Европа, се бори срещу самата себе си, при това на няколко фронта.
Пълните барове и ресторанти и жизнерадостният ритъм на живота по улиците не бива да ни заблуждава: дългата криза е нанесла трайни вреди на страната. Дълги години ще бъдат нужни на четвъртата по големина икономика в еврозоната, която е пета по брой на населението си страна в ЕС, за да се справи с високата безработица, гонеща 20 процента.
Изминалите 10 месеца са показателни за кризата, обхванала и политическите институции на страната след 40-годишен период на стабилно демократично развитие, започнал след края на диктатурата на Франко. Два поредни парламентарни вота, както и опитите на няколко кандидат-премиера да съставят работещо правителство не доведоха до нищо – заради дълбокото разделение на политическата класа на „леви“ и „десни“. Не се оказа много продуктивно и това, че испанските избиратели решиха да превърнат стария двупартиен модел на управление в многопартиен, вкарвайки в играта и няколко нови фактора на несигурност – и най-вече ленинистко-популистката партия „Подемос“.
Сега има изгледи за промяна, защото пред угрозата да изчезне напълно от политическия живот на страната, отслабената Социалистическа партия все пак реши да толерира консерваторите и техния премиер Мариано Рахой. Това е добра новина и за партньорите на Испания. Ако през следващата седмица Испания получи ново, макар и слабо, но все пак готово на сътрудничество правителство, биха си отдъхнали с облекчение всички, на които са им скъпи еврото и Пакта за стабилност, и които искат Испания най-после да се стабилизира.
Много проблеми наистина се стовариха напоследък на страната – каталунските сепаратисти реагират с неподчинение на всяко решение на Конституционния съд по въпроса за тяхната независимост; редица региони – Валенсия, Навара, Арагон – се сдобиха с разноцветни правителства от социалисти, хора от „Подемос“ и националисти. И в големите испански градове като Мадрид и Барселона доминират подобни коалиции.
Най-доброто, което може да се случи на Испания, е изпокараните и воюващи помежду си испански социалисти, които искат да бъдат силна опозиция на Рахой, да започнат да си сътрудничат с консерваторите по някои належащи въпроси от общонационално значение.
Ако консерваторите, социалистите и либералите съумеят да постигнат минимален консенсус около реформирането на конституцията, икономиката и обществения живот, Подемос, комунистите и сепаратистките сили биха били малцинство, което лесно може да се държи в шах.
Разбира се, това не е лесна задача – особено на фона на поляризацията от последните години. След като спечели абсолютното си мнозинство, Народната партия на Рахой вече 4 години тъне в изолация, а неспирните корупционни скандали я дискредитираха до такава степен, че нито една опозиционна политическа групировка не иска вече да я подкрепи. Социалистите, които също не са неопетнени, изпаднаха в политическа маргиналност под несръчното ръководство на своя лидер Педро Санчес, чиито прекомерни амбиции нямат голямо политическо покритие. Новопоявилите се Cuidadanos (граждани) в центъра и „Подемос“ в крайното ляво вече демонстрират първи признаци на износване, но все още не са изчезнали.
 |
Ако ти е харесала статията, стани наш приятел във Фейсбук! |
Източник: Дойче Веле
Някой
Доста тенденциозна статия, никак не съм съгласен с много от нещата в нея.