През март 2021 г. бруталното убийство на Сара Еверард (33 г.) от ръцете на полицая Уейн Кузънс (48 г.) шокира Обединеното кралство и изкара хиляди жени на улицата с искане за по-голяма безопасност. Ръководството на Скотланд Ярд и кметът на Лондон Садик Хан – пред когото Столичната полиция е отговорна – поискаха от баронеса Луиз Кейси, независима личност, уважавана заради дългогодишната си работа в полза на жертвите на насилие и бездомните, да изготви подробен доклад за състоянието на най-голямата полицейска служба в Обединеното кралство. Документът от 363 страници, публикуван във вторник, е опустошителен: той отразява една прогнила институция, засегната от „институционален расизъм, женомразство и хомофобия“, която вече не се ползва с доверието и подкрепата на британската общественост.
„Ако утре се разбие самолет, цялата авиационна индустрия ще спре и ще се чуди какво е причинило това. Това ще бъде катализатор за самоанализ и решителност за реформи. Столичната полиция обаче предпочита да мисли, че онези нейни членове, които са отговорни за немислими престъпления, са просто лоши ябълки или дори не са истински полицаи. По време на това разследване се питах отново и отново: ако всички тези престъпления не са способни да провокират такъв вътрешен размисъл и реформи, какво може?“ – пише Кейси.
След случая с Еверард, изнасилена и разчленена от Кузенс, който сега е осъден на доживотен затвор, някои жени намериха смелост да започнат да разобличават други случаи на полицейско насилие. В средата на януари Дейвид Карик (48 г.), известен на колегите си като гадняра Дейв заради агресивния си характер, призна пред съда в Саутуърк, Лондон, вината си за повече от 80 престъпления, включително 48 изнасилвания на 12 жени в продължение на две десетилетия.
Докладът на Кейси разкрива дълъг списък от случаи на сексуално насилие и посегателства в Скотланд Ярд и разкрива как повечето от тях са били прикривани или недостатъчно докладвани. Дванадесет процента от жените, работещи в полицията, са се чувствали тормозени или насилвани в някакъв момент. Всяка трета е преживяла епизоди на мачизъм. Данните на столичната полиция, „както и нейните вътрешни доклади и официални разследвания“ на случаи на сексуално насилие и насилие, основано на пола, „извършени от служители, показват тревожно ниво на самодоволство по отношение на риска, който представляват служителите, които търсят своята жертва сред колежки или членове на обществеността“, казва Кейси, който разкрива ключовия фактор, който е дал на Карик и Кузенс огромна власт: контрол над жертвите им, който ги е спрял да се разкрият.
В доклада се посочва, че броят на служителите от чернокожи, азиатски и други малцинствени етноси не съответства на демографското разнообразие на Лондонското сити и че при сегашното темпо на набиране на служители ще са необходими повече от 30 години, за да се постигне този баланс. Освен това в институцията съществуват предразсъдъци, които карат 46% от чернокожите и 33% от азиатските служители да заявяват, че са се сблъсквали с расистко поведение. Чернокожите лондончани страдат от злоупотреби и липса на полицейска защита. Те са жертви, в преувеличени пропорции, на убийства, сексуално насилие или злоупотреби при случайни спирания и претърсвания, извършвани от служители на улицата.
„В столичната полиция се наблюдава трайна и колективна неспособност да се разбере, приеме и реагира на наличието на расизъм на всички нива на организацията (…). В Столичната полиция съществува институционален расизъм“, се казва в заключението на доклада. В него се казва, че обществеността е третирана като „расистка, което е резултат от една прогнила и неприемлива култура, която е съществувала дълго време“.
Кейси разкрива необичайни случаи, като мюсюлманския полицай, чиито колеги слагат парчета бекон в ботушите му, или сикхския полицай, чиято брада е отрязана, докато си почива, или чернокожия полицай, който постоянно е наричан „маймуна“ от колегите си.
Терминът „институционален“ е много болезнен за създателите на политиката на Скотланд Ярд, тъй като се отдалечава от по-лесния за справяне подход към отделни проблеми и насочва към структурен проблем, който е опорочил действията на служителите. Ето защо Марк Роули, главен комисар на Скотланд Ярд от септември миналата година, не пожела, след като се запозна с доклада, да приеме етикетите „институционално расистки, женомразки или хомофобски“ за всички служители.
„Ние подведохме обществеността и се извиняваме за това. Но трябва да използвам език, който е практичен, аполитичен и недвусмислен. Това не са термини, които мога да използвам“, заяви Роули. Комисарят призна: „Приемам, че имаме расисти и женомразци, както и че имаме системни провали в управлението“, преди да поиска повече време, за да проучи констатациите в доклада.
Въпреки това политикът, който също поиска същия доклад, кметът на Лейбъристката партия Хан, недвусмислено подкрепи констатациите и обеща задълбочен преглед на методите, организацията и финансирането на Скотланд Ярд чрез комисия, която самият той ще оглави. „Доказателствата са разтърсващи. Баронеса Кейси разкри институционален расизъм, женомразство и хомофобия. Приемам всичко това. Ще бъда непоколебим в подкрепата си, но ще държа новия главен инспектор отговорен, докато работи за обновяването на институцията“, заяви Хан.
Между юни 2014 г. и септември 2015 г. един изнасилвач, превърнал лондонския квартал Баркинг убива четирима млади мъже. Лошата работа и неуспехите в полицейските разследвания са свързани с латентни хомофобски предразсъдъци в Скотланд Ярд, както е отбелязано в унищожителен вътрешен доклад, и многократно са осъждани от роднини на жертви на престъпления от омраза. Кейси използва това противоречиво разследване, за да работи върху сегашното отношение на институцията към ЛГБТ общността. „Свидетелствата, които събрахме от настоящи и пенсионирани служители, разкриват обезпокоителни нива на хомофобия и тормоз“, заключава Кейси.
Настоящата реалност, отразена в доклада на Кейси, показва огромно недоверие на британците към полицаите, което е много по-сериозно, когато консултираните принадлежат към расово или етническо малцинство. През 2022 г. за първи път в историята броят на гражданите, убедени, че полицията си върши добре работата, е бил под 50 %. Доверието в институцията сред етническите малцинства е поне с 20 % по-ниско, отколкото сред бялото население, а доверието сред младите хора и членовете на ЛГБТ общността също е спаднало драстично.
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се ТУК.
Споделете статията:
