Отношенията между двете световни велики сили – САЩ и Китай – са в плачевно състояние и се влошават на много фронтове. Надеждата от началото на века, че по-близките търговски връзки ще създадат положителна динамика, отстъпи място на ожесточена конкуренция, съперничество, което изглежда ще премине в конфронтация и което предизвиква безпокойство. Съществува ли реален риск тази негативна спирала да прерасне във война? Възможно ли е това да се случи още през това десетилетие, както предупреждават някои авторитетни гласове?
Експертите, консултирани за настоящия доклад, както и много от изследванията и мненията, публикувани по темата, са единодушни в една област, която може да се обобщи по следния начин: военен конфликт с участието на двете сили в краткосрочен и средносрочен план не е вероятен, но рискът съществува и очевидно се увеличава – особено като се има предвид възможността за случайна ескалация в условията на толкова много напрежение, недоверие и лоша комуникация. Това понятие е почти вездесъщо в анализите, които предупреждават, че би било сериозна грешка да не се вземе предвид в достатъчна степен при всяко политическо и икономическо изчисление.
Анализът има две основни направления. Едната, широкообхватна, е цялостната еволюция на отношенията между двете сили. Другата, по-фокусирана, е въпросът за Тайван – епицентърът, където търканията между двете тектонични плочи могат да прераснат във война. И двата въпроса показват тревожна динамика.
В първия случай „най-вероятното развитие е, че конкуренцията, съперничеството, вероятно ще се засили и ще разшири спектъра си“, казва Бен Бланд, директор на Азиатско-тихоокеанската програма в Chatham House. „Преди инцидента с балона (над територията на САЩ) и двете правителства демонстрираха готовност за овладяване на напрежението. Но след това се случиха нещата и това е симптом за отношения с много търкания. След като в едно общество се отприщят определени сили в политическата, икономическата и медийната сфера, е много трудно те да бъдат пренасочени“.
Съществуват и други проблеми. „Мирът и стабилността около Тайван се запазиха, защото и трите държави (Китай, Тайван и САЩ) приеха висока степен на двусмисленост. Проблемът е, че пространството за двусмислие се свива от всички страни. С това се свива и възможността за намиране на изходни рампи“, продължава Бланд.
„Двустранните отношения са в много ниска точка. Напрежението е много високо. Това не означава, че някоя от страните иска война. Но колкото повече се повишава напрежението, толкова по-вероятно е да избухне умишлен или случаен конфликт“, казва Хелена Легарда, водещ анализатор в Института за изследвания на Китай „Меркатор“, специализиран в областта на отбраната и външната политика. „В момента не смятам, че рискът е много висок, не смятам, че ще се случи скоро, но рискът е налице и той се увеличава с изострянето на конкуренцията“, добавя тя.
По-долу е разгледан въпросът от това как нараства напрежението и причините, които биха могли да предизвикат конфликт.
Предвид силния възход на Китай и убеждението, че режима в Пекин е все по-авторитарен и решен да промени световния ред в своя полза, САЩ втвърдяват позицията си през последните години. Вашингтон основава тълкуването си на различни фактически елементи – от фактическата китайска експанзия в спорни води до сближаването с режими като Русия и Иран; от засилването на вътрешните репресии и тоталното наблюдение на обществото до военното строителство и все по-националистическия тон. Реакцията ѝ е в целия спектър – от митата на Доналд Тръмп до укрепването на съюзите в региона – като Аукус – и ограниченията върху износа на технологии, особено на микрочипове. Последният елемент оказва огромно въздействие, като предизвиква много силно напрежение.
„САЩ твърдят, че (мярката за ограничаване на износа на микрочипове) е много селективна. Но за да бъдем справедливи, трябва да признаем, че тези продукти имат двойна употреба (гражданска и военна), че те присъстват в различни сектори на китайската икономика, че има елемент на спирачка за възхода на Китай, на китайската икономика като технологична сила“, казва Мейа Нууенс, анализатор в Международния институт за стратегически изследвания, специализиран в областта на китайската отбрана и сигурност. „Целта на това е не просто да се запази сегашната разлика между двете страни, а да се опитаме да я увеличим. Очевидно това накара Китай да удвои усилията си, за да осигури устойчивост в тази област, да преодолее зависимостта“.
Всички тези действия заедно вбесяват Пекин. Новият външен министър Цин Ган наскоро предупреди: „Ако Съединените щати не натиснат спирачката и продължат да ускоряват движението си по грешния път, няма да има достатъчно предпазни огради, които да предотвратят излизането от пътя, което ще се превърне в конфликт и конфронтация“. Самият Си Дзинпин наскоро изрази раздразнението си по необичайно ясен начин: „Западните страни, начело със САЩ, прилагат сдържане, обкръжаване и пълно потискане на Китай“. Предупрежденията и възмущението от предполагаемите маневри на Запада за провокиране на задушаване напомнят на дългогодишните оплаквания на Путин, преди да премине към по-бруталния фактически път.
Съперничеството включва надпреварата във въоръжаването, технологиите, основните усилия за намаляване на взаимната зависимост, стремежа да се спечели подкрепата на необвързаните страни и други области. Искрите прехвърчат всеки ден.
Само през последните няколко дни алиансът „Аукус“ разкри плановете си да оборудва Австралия с подводници с ядрен двигател; Пекин провежда военни учения в Оманския залив с Русия и Иран, като същевременно обяви, че Си ще посети Путин в Москва следващата седмица; Вашингтон предупреди ръководството на TikTok, че ще забрани на социалната мрежа да оперира в САЩ, ако китайските акционери не продадат своя дял, опасявайки се от кражба на данни на американски граждани; Китай назначи генерал, санкциониран от Вашингтон, за министър на отбраната, което затруднява каналите за диалог; а тайванската производствена компания Foxconn, известна като ключов доставчик на Apple, обяви, че възнамерява значително да намали дейността си в Китай.
По-специално в Тайван динамиката също не е окуражаваща. Пекин настоява, че това, което нарича „обединение“, е неотменима цел, и макар да подчертава, че иска да я постигне по мирен път, не изключва използването на сила. „Загрижеността е оправдана, тя е ясна. От една страна, Си заяви, че това е въпрос, който не може да се предава от поколение на поколение. От друга страна, по-голямата част от тайванското общество се придържа към чувството за местна идентичност и все по-малко към китайската идентичност. Те явно се отдалечават от интересите на континента“, казва Сюлио Риос, почетен съветник в Обсерваторията за китайска политика и автор на Тайван, криза в процес на изграждане (Editorial Popular).
Няколко жеста или думи от страна на САЩ също разбуниха обстановката. Посещението в Тайван през август миналата година на тогавашния председател на Камарата на представителите – демократката Нанси Пелоси – предизвика гнева на Пекин. От друга страна, президентът на САЩ Джо Байдън се отклони от традиционните си позиции, като неколкократно заяви, че Вашингтон ще се притече на помощ на Тайван, ако той бъде нападнат.
Преходът от традиционната двусмисленост към все по-голяма яснота по този въпрос е един от многото елементи на метаморфозата. Промяната в баланса на силите и нагласите дестабилизира и поражда опасни напрежения.
Перспективата за война около Тайван, в която да участват и двете сили, е толкова ужасяваща, че сама по себе си представлява елемент на предпазливост и сдържаност за всеки разумен човек. Разрушителният потенциал на двете армии е почти невъобразим. Глобалното икономическо въздействие би било колосално по своя мащаб. „Проучванията показват, че само въздушната блокада може да причини щети на световната икономика на стойност два трилиона долара, без дори да се вземат предвид санкциите“, казва Легарда. Тайван е ключов производител на микрочипове, основен компонент в огромна част от секторите на съвременната икономика.
Въпреки напрежението двете страни са обединени от огромни и все по-развиващи се търговски отношения, което е голяма промяна в сравнение с времето на Студената война, когато двете велики сили не поддържаха такива връзки. През 2022 г. търговията със стоки между САЩ и Китай достигна стойност от около 690 млрд. долара (от които около 536 млрд. долара бяха внос от САЩ).
От друга страна, по-тревожните гласове трябва да се разглеждат в контекст. В САЩ високопоставени американски служители многократно са посочвали датата 2027 г. като зловещ хоризонт, към който Си се е насочил, за да изпълни определени цели за модернизация на въоръжените си сили. Ръководителят на военноморските сили на САЩ заяви през октомври миналата година, че Китай може да нападне Тайван по всяко време. „Част от реториката е отчасти опит да се увеличи натискът върху Конгреса и изпълнителната власт да инвестират достатъчно в определени отбранителни способности или да се стимулират дипломатически дискусии за това как да се реагира“, казва Нууенс.
Експертите посочват, че съществуват множество фактори, които рационално предполагат, че Китай няма интерес да започне конфликт сега. „Въпреки че през последните десетилетия те направиха гигантски крачки напред, все още им предстои дълъг път, за да завършат модернизацията на страната. Това е основен приоритет за тях. За да го постигнат, те се нуждаят от стабилност. И, разбира се, конфликт около Тайван би динамизирал този път на развитие“, посочва Риос. Засега Китай е започнал кампания за увеличаване на степента на производство и икономическа самодостатъчност и е логично да се смята, че ще иска да я развие преди всякакви рисковани маневри.
По подобен начин Нювенс говори за военното измерение. „Вярно е, че в някои области те изостават от САЩ, но в други – не толкова. Това е фактор, който ме кара да вярвам, че войната не е неизбежна“, казва Нювенс.
В неотдавнашно интервю за Ел Паис директорът на Стокхолмския международен институт за изследване на мира Дан Смит представи още един елемент, който подсказва, че поне в краткосрочен план няма да има раздвижване: войната в Украйна. „Мисля, че Китай ще наблюдава много внимателно развитието на този конфликт“. Някои от поуките със сигурност са поучителни: огромните трудности на една инвазия, пропастта, която може да съществува между статута на сила с модернизирани сили и реалната ефективност на бойното поле, както и единната реакция на Запада и др. В този контекст Пекин ще обърне особено внимание на трайността и силата на западното единство.
Тези елементи обаче не водят до заключението, че рискът от конфликт в средносрочен план е незначителен. Динамиката е отрицателна и на двете основни нива.
В общи линии Нюйенс се съгласява с Бланд, като изразява „загриженост“, че двете правителства изглежда се опитват да спрат влошаването на ситуацията, което стана ясно на срещата на върха в Бали през ноември, но че този опит „не е успешен“.
По въпроса за Тайван всичко се движи в посоката, посочена от Бланд, за намаляване на границата на двусмисленост, необходима за запазване на баланса. Експертите отбелязват, че Си е много по-настъпателен лидер от предишните и езикът му по въпроса е изострен. Той ясно обвърза „обединението“, на езика на Пекин, с голямата си цел за „подмладяване“ на страната. „Си е лидер, който демонстрира готовност да жертва икономическите интереси в името на политико-стратегическите цели, на идеологията“, отбелязва Легарда.
Реториката във Вашингтон също става все по-остра, с все по-груби думи, особено от редиците на републиканците, но в крайна сметка с известен двупартиен консенсус. Междувременно тайванското общество се движи в посока, противоположна на интересите на Пекин.
В същото време уроците от войната в Украйна не са само негативни за Пекин. „От една страна, оказването на подкрепа на Тайван, който е остров, би било много по-сложно от това, което се случва с Украйна. От друга страна, Китай свърши много работа по отношение на ключови дефицити в руската кампания, като например логистиката и поддръжката“, казва Нууенс.
И идеологическият дрейф в международните отношения не помага. Колкото повече се утвърждава рамката демокрации срещу автокрации, толкова повече Тайван ще се превръща в символичен, емоционален въпрос и ще се отдалечава от сферата на прагматичните сделки, което представлява нова пречка.
Ключова ще бъде 2024 г., когато ще се проведат президентски избори в Тайван и САЩ. Поредното поражение на Куоминдана – партията, която Пекин смята за най-добрия вариант за мирно решение – на острова ще изпрати много силно послание към континента. Това не е предрешен въпрос. „Динамиката на социално ниво е очевидно неблагоприятна за континента, но след това има и партийна динамика, а там Куоминданът все още има своите възможности“, отбелязва Риос. Със сигурност обаче има голяма вероятност тя да претърпи още един неуспех. От друга страна, една победа на републиканците-ястреби в Белия дом би изострила още повече ситуацията.
Големият въпрос е какво ще направи Пекин – и кога – пред лицето на все повече доказателства, че постигането на целта му по мирен път е невъзможно. Всички експерти, с които се консултирахме, посочват, че няма доказателства, че Китай е взел решение за агресия и че има определена дата за това.
Но освен решенията на Пекин, при тези елементи основното опасение е от непреднамерена ескалация. Конфликт, който не произтича от обмислено решение, а от спирала от действия и реакции. Базовият сценарий е на нарастващо напрежение и натиск, с мерки с ниска интензивност, опити за намеса в тайванския политически процес, нарастваща подкрепа от страна на САЩ и т.н.
„Пълномащабен военен конфликт около Тайван остава малко вероятен. Но като се има предвид активността в региона, рискът от погрешни изчисления, от инциденти, нараства“, отбелязва Нууенс.
„Със сигурност има опасения за непреднамерена ескалация“, казва Бланд. „Напрежението се увеличава, няма доверие, няма добра комуникация. Има много несигурност. Когато започнете да провеждате повече учения и военна дейност в района, това повишава риска нещата да излязат от релси по погрешка. Има все по-малко изходни рампи. Така че рискът се увеличава. Знаем, че в миналото някои войни са започвали съвсем умишлено и явно. В други това беше като изпадане в състояние на лунатизъм. Със сигурност съществува такъв риск.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Споделете статията:
