Karoshi е японска дума, която никой не би искал да чуе.
 |
|
Владимир Илиев |
На български означава смърт от преумора от работа и, въпреки че изглежда градска легенда, през 1987 г. здравното министерство на Япония я признава за социално заболяване.
Ако някой почине от karoshi, семейството му получава компенсация от около 20 000 долара, от страна на правителството и 1.6 милиона долара от компанията, в която е работил.
Според министерството на труда на Япония, в началото тези случаи са били едва 200 на година, но през 2015 година броят на жертвите е достигнал 2 310 души.
Според Националния съвет за защита на жертвите на karoshi, истинския брой на жертвите може да стигне до 10 000 годишно.
Наистина ли някой може да умре от преумора на работното си място?
Диагноза karoshi
Това е горе долу един типичен случай:
Кенджи Хамада на 42 години е бил служител на охранителна фирма в Токио. Седмичната му рутина е включвала 15-часов работен ден и 4 часа отиване и връщане от дома до офиса. Един ден неговите колеги го намерили легнал на бюрото си. Те помислили, че е заспал, но когато минали няколко часа и той не се помръднал, разбрали, че е мъртъв. Причината за смъртта е диагностициран масивен инфаркт.
Хамада умира през 2009 г., но това не е първата жертва на karoshi. Преди 40 години напълно здрав човек на 29 години претърпя apoplejía – внезапното спиране на някои мозъчни функции поради кръвоизлив, запушване или притискане на артерия в мозъка – след като трябвало да покрива последователно две смени в отдела за разпространение на един от най-големите вестници в страната.
За да бъде поставена диагноза karoshi, жертвата трябва да е работила извънредно над 100 часа преди смъртта или 80 часа в два или повече последователни месеца през последните шест месеца.
„След Втората световна война японците са тези, които имат най-дългото работно време в света. Те са работохолици“, казва Кари Купър, експерт в управлението на стреса към Университет на Ланкастър, Великобритания. „Следвоенните години работата е предложила на мъжете нова мотивация. Работниците са били ентусиазирани не само от финансовата компенсация, но и от психологическата. Фирмите посрещнали този нов социален ред и започнали да финансират профсъюзи, културни групи, къщи за работници, транспорт, съоръжения за отдих, клиники, детски градини и ясли. И лека полека живота започнал да се върти около работата, но това не било достатъчно“, допълва Купър.
