Какво е законодателството на всяка държава в Европа при уволнение? То е разнообразно, с много различни характеристики във всяка страна. Има някои, като Германия, които компенсират работниците с временни трудови договори, а в държави като Дания и Швеция – уволненията са безплатни. Италия, например, има една много особена правна концепция и това е помощта „Trattamento di Fine Rapporto“. Тя е променлива в зависимост от заплатата и трудовия стаж на работника и се изплаща от работодателя, когато се прекратят договорните отношения, без значение дали имате временен или постоянен трудов договор.
Великобритания – Британският закон не предвижда никаква компенсация, освен ако работника е работил повече от две години. Разбира се, квотите са много по-малки, отколкото в Испания.
Испания – В Испания работниците на временен трудов договор не получават обезщетение, когато приключва договорът, но компенсацията както за временните трудови дговори, така и за постоянните трудови договори е 20 дни с максимален срок от една година, когато прекратяването на трудовия договор е оправдано. При неоправдано преждевременно прекратяване на постоянен трудов договор е 33 дни на година, с максимален срок от 24 месеца, считано от февруари 2012 година. При временнен трудов договор работника се компенсира с 12 дни на година, когато договорът му изтича и не е подновен.
Германия – В случай на прекратяване на временен трудов договор, който изтича в срок, работника има право на обезщетение, определен със закон. Най-общо казано, правото на обезщетение зависи от обстоятелствата и причините, поради които даден договор се прекратява, независимо от това дали е временен или постоянен трудов договор. В допълнение, въпреки че компанията може да оправдае уволнението на служител, тя е длъжна да уведоми работника със срок, който варира в зависимост от трудовия стаж.
Италия – Временните трудови договори в Италия нямат право на обезщетение. Право на обезщетение имат само работници, които са били с постоянен трудов договор. Постоянните трудови договори имат право на компенсация. В зависимост от вида на прекратяване на трудовите отношения – дисциплинарно, оправдано, неоправдано и дори нулево, работникът има право на компенсация, но всичко това зависи от една правна концепция, наречена „Trattamento di Fine Rapporto“ (компенсация в края на договора). Може би най-съществената част в италианския закон за труда е правото на всеки работник да получава определена сума пари (променлива в зависимост от заплатата и трудовия стаж), която се изплаща от работодателя при прекъсване на трудовите правоотношения, без изключения при пенсиониране, напускане или смърт.
Португалия – При приключване на временен трудов договор работникът има право на компенсация, която зависи от датата, на която се е подписал договора – 18 работни дена за година. При постоянните трудови договори, компенсацията е различна според датата на назначение на работника, а компенсациите при временните трудови договори зависят от работните дни за година.
Гърция – Право на компенсации имат само постоянните трудови договори, но само когато не е оправдано. При изтичане на времетраенето на временните трудови договори, не е необходимо нито предварително предупреждение, нито каквато и да е компенсация. Изчисляването на компенсацията при случаи на предварително прекратяване на временнен трудов договор, е като при постоянните.
България – В България се полагат два вида обезщетения, в зависимост от уволнението:
– Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие – обезщетения в определен размер от брутното трудово възнаграждение за определени срокове, посочени в Кодекса на труда за отделните случаи при прекратяване на трудовите правоотношения.
– Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, който е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж.
1 Pingback