Мариналеда е градче от 2700 жители, разположено в южна Испания, област Андалусия. Място, където хората преди повече от 30 години са построили комунизма.
В Мариналеда, където основните отрасли са строителството и селското стопанство, няма безработицата, няма ипотеки, няма тайни от страна на кмета … Кмета на селото ходи от улица на улица и от къща от къща, за да разяснява на гражданите сметките на кметството и бюджета. Това е едно демократично село, има избори на всеки четири години и сегашният кмет печели с абсолютно мнозинство в продължение на 34 години.
По улиците се виждат анти-расистки и анти-фашистки графити. В кметството е закачено знамето на Втората испанска република (вместо сегашното), последвано от картини на Ернесто Че Гевара и Сталин (вместо на краля). Общественият фитнес, на чиято фасада е нарисувано лицето на Ернесто Че Гевара, е напълно безплатен.
През 1980 година настоящия кмет Хуан Мануел Санчес Гордийо повежда населението в демонстрация срещу местния херцог, собственик на повечето земеделски земи около селото- това са 17,000 хектара, голямата част от кото са необработваеми. Протестиращите искат да им бъде позволено да обработват земите на херцога, да им се заплаща повече за тяхната работа и да се промени закона за заетостта в общността, т.е.благата да се разпределят по равно между всички граждани чрез земеделска кооперация. Пикът на протеста идва когато 700 души обявяват гладна стачка, която продължава 13 дни, и окупират херцогското ранчо.
След няколко сблъсъка с Гражданската гвардия, херцогът се споразумява с правителството на Андалусия и разрешава на хората от Мариналеда да обработват 1200 хектара от неговите земи. Санчес Гордийо се очертава като лидер на тази революция, която се провежда под мотото „утопия за мир“.
Сега в селото има 2,724 регистрирани жители , а в кооперациите работят 2000 души. Всеки решава сам колко данъци трябва да плаща на година. Общинският басейн струва 3 евро годишно, а детската градина е 2 евро на месец.
Домовете се разпределят според нуждите и всички заедно ги строят. Всеки жител, на когото се предостави вече построен дом, трябва да положи в определен срок същия труд както другите преди него. Градският съвет отстъпва само земята. А наемът на всяко жилище е 15 евро на месец.
Въпреки че Мариналеда е населено място с по-малко от 3000 жители, кмеството е издействало разрешително за местни радио и телевизия, които излъчват програми за информация на местните хора относно ежедневието на общността и належащите проблеми. Сигналът им може да бъде уловен и в зони на градовете Кордоба, Малага и Севиля.
Кметството има собствен сайт, от който може да се види, че кмета има 9 съветника и никой не получава заплата за това. Заплаща им се само труда, който полагат наравно с всички останали жители.
Ключът към тази система е всеобщото участие. Всички решения се гласуват от жителите на събрания, които се провеждат в кметството.
Мариналеда е ясен пример за система, в която управляващите работят за общото благо, където за стоките се заплаща само истинската им стойност, получава се подобаваща заплата и винаги се помага на нуждаещите.
Пламен
Направо идилия. Само дето и там комунизма са го построили като навсякъде. С парите на другите. Към 2014-та, дългът на Мираналеда възлиза на 2,830,000 евро. Тоест 115% от годишният бюджет. Почти половината от тези пари(1,1 млн.) са неплатените сметки за вода към Aguas Plan de Ëcija. Това обаче не пречи на кметството да събира от жителите пари за вода. Не е вярно и че няма безработица. Варира между 14-22% в зависимост от манипулирането на реалните цифри чрез PER. „Комунизмът” в Мариналеда е в състояние да покрие само 32% от разходите на общината. Останалото идва под формата на субсидии от Хунта де Андалусия, държавата и ЕС. Ха познайте от чий джоб излизат тия пари! Друго, което пропуска статията, е факта, че в селото има работа само за верните на Санчес Гордийо и за онези, които плащат членски внос на синдиката му. Почти невъзможно е да започнеш собствен бизнес. Кметството създава всякакви пречки. Просто нямат сметка да си финансово независим от тях. Още един интересен факт: Санчес Гордийо стана популярен с окупацията на частни имоти и разграбването на магазини за да „раздаде на нуждаещите се” . Обаче магазините , които атакуват той и хората му никога не са на територията на селото. Там имат супермаркет собственост на ЕРОСКИ , но не го пипат. Не би могло и да бъде друго яче. На него продават продукцията от ТКЗС-то в Мариналеда. Няма да плюят в собствената си гаванка я! По-добре е да отарашиш Меркадона-та в Есиха. Така хем ще се провъзгласиш за борец срещу крупният бизнес, хем ще удариш по конкуренцията на твоите хора.