На 2 септември 2016 година стана ясно, че Испания отново няма да може да състави правителство и се насочи към третите поредни избори в рамките на една година. На 25 декември, на връх Коледа, испанците ще трябва за пореден път да отидат до урните и да дадат своя глас, за да се излезе от сегашната ситуация.
Прогнозите обаче сочат, че много от гласоподавателите няма да гласуват, поради разочарованието от политическия елит, който не съумя да намери компромисно решение в новата четирипартийна парламентарна система. Сондажите на агенциите за проучвания предвиждат, че ниската избирателна активност ще бъде в полза на Народната партия и в ущърб на всички останали.
Интересното е, че Испания никога не е останала без правителство от своето основаване през 1492 г. от католическите монарси Исабела и Фернандо, обединявайки двете кралства Кастилия и Арагон. Дори е имало периоди, в които Испания е имала две правителства – през 1808 г., когато на власт е Жозеф Бонапарт, брат на Наполеон Бонапарт и по време на гражданската война в периода 1936 – 1939 г. когато страната е раздвоена на две.
Сегашното служебно правителство е с много ограничени функции и не може да работи пълноценно. Едно от важните неща, които не може да направи е да приеме държавния бюджет за 2017 година, чийто краен срок е до месец октомври. Това налага юристите да търсят вариант за излизане от създаалата се ситуация.
Липсата на правителство рефлектира и върху дипломатическите отношения на страната – различните държави не могат да отзоват посланиците си от Испания, след като мандатите са им изтекли и ще трябва да чакат резултатите от 25 декември 2016 г. с надеждата нещата да се променят.
Въпреки абсурдната ситуация, икономиката на Испания върви в правилната посока, кредитният рейтинг на страната е много добър, а най-невероятното е, че испанският стоков пазар понесе BREXIT невероятно добре, като се има в предвид очакванията, за което много други държави могат само да завиждат.
За 35 години испанският народ се научи на демокрация и не допусна недоволството да роди крайнодесен, ксенофобски и расистки популизъм като този в много други страни. По-скоро това дава сила на две нови партии да оживят демократичната игра и да разбият многогодишната двупартийна система. За съжаление до момента те не съумяват да го направят много успешно.
Испания е за пример на света, че в името на оцеляването системата може да се промени – истински прецедент в историята на световната икономика.
