Много клиенти ми задават въпроси, свързани с това как биха могли да се разведат със съпруг/съпруга, с които от години не поддържат никакви контакти и не знаят къде могат да бъдат открити, дори понякога нямат информация дали живеят в страната или в чужбина. Липсата на тази информация обикновено кара клиентите да си мислят, че няма начин да се разведат, понеже не могат да посочат адрес, от който насрещната страна да бъде открита.
Не е пречка човек да се разведе, дори да не знае адрес или какъвто и да било друг начин да се свърже с другата страна. Никой не може да бъде принуден да продължи да живее, обвързан в брачна връзка, ако не желае това. Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и тази добра воля е необходимо да съществува не само към момента на сключването на брака , но и във всеки момент от неговото съществуване.
Когато желаещият бракът да се прекрати не знае адрес, на който другата страна може да бъде намерена, процедурата по развода може да отнеме малко повече време, може да се наложи извършването на повече разходи, по обстоятелства, които ще посоча по-долу, но бракът може да бъде прекратен чрез развод.
Първата стъпка за прекратяването на брака, е да се предяви искова молба за развод. В исковата молба ищецът може да посочи последния му известен адрес на ответника.
Исковата молба поначало трябва да бъде връчена на посочения от ищеца адрес. Ако там ответникът не може да бъде намерен, се извършва справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. Ако се окаже, че ответникът има настоящ и/или постоянен адрес на територията на Република България, ответникът бива призоваван от настоящия/ респ. на постоянния адрес.
Ако лицето не бъде открито лично на неговия на настоящ адрес и не се намери лице на този адрес, което да се съгласи да получи съобщението като се задължи да го предаде на ответника, връчването на съобщение за образувано дело срещу ответника се извършва чрез залепване на съобщение. Уведомлението за така извършеното връчване чрез залепване съставлява лист хартия, озаглавен уведомление, на който пише ответникът да се яви в двуседмичен срок от упомената в уведомлението дата за получаване на книжа по делото. Уведомлението следва да се залепи на настоящия адрес на ответника и никъде другаде.
Ако лицето, въпреки така залепеното уведомление, не се яви в съда, за да получи книжата по делото, назначава му се служебен адвокат на разноски на ищеца. Делото се насрочва за разглеждане в открито заседание и процедурата следва своя ход. Ответникът се представлява от назначения му служебен адвокат, като възнаграждението за адвоката се заплаща от ищеца.
Размерът на това възнаграждение се определя по преценка на съда. По делото е необходимо да се разпита свидетел, който се води от ищеца и който следва да установи, че са налице такива факти и обстоятелства от семейния живот на съпрузите, които водят до извода, че бракът съществува само формално и липсват основания за продължаване на неговото съществуване.
Така се процедира, в случаите, в които ответникът има регистриран настоящ, и/ или постоянен адрес в България.
Какво се случва обаче когато ответникът няма регистриран нито настоящ, нито постоянен адрес на територията на Република България?
Обикновено в тези случаи се касае за чужди граждани, тъй като всеки български гражданин има регистриран настоящ и постоянен адрес на територията на Република България. И така, когато се окаже, при справка в СДВР, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, се поставя въпросът дали ищецът знае адрес на ответника в чужбина, на който ответникът да може да бъде намерен и да му бъде връчена исковата молба, заедно с приложените доказателства към нея.
Ако на ищеца му е известен такъв адрес, той трябва да го посочи. В този случай по искане на съда чрез Министерството на правосъдието на Република България се извършва връчване на книжата по делото на посочения от ищеца адрес в чужбина, като се указва на ответника да посочи съдебен адрес в България, на който да му бъдат връчвани последващи съобщения по делото. Ако ответникът не посочи такъв адрес на територията на Република България, всички съобщение се прилагат към делото и се считат за надлежно връчени.
Възможно е обаче на ищеца да не му е известен адрес на ответника в чужбина, на който на последния да му бъде връчена исковата молба за развод. Обстоятелство, че не му е известен адрес на ответника в чужбина, ищецът следва да удостовери със саморъчно написана декларация в този смисъл. По този начин,, след като се установи, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, установи се, че на ищеца не му е известен адрес на ответника в чужбина ответникът се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. Внася се и така от 20 лева в полза на Народното събрание. Насрочва са дата за разглеждане на делото в открито заседания и ако на тази дата ответникът не се яви, назначава му се от съда служебен адвокат, като възнаграждението за служебния адвокат се заплаща от ищеца , а размерът на това възнаграждение се определя от съда .
И в този случай ищецът следва да ангажира свидетели, които да доказват факти и обстоятелства от съвместния живот на съпрузите, водещи да извода, че бракът съществува само формално и отношенията между страните са дълбоко и непоправимо разстроени.
Предвид изложеното, всеки , който желае да се развежда, но няма връзка с насрещната страна, е добре да знае, че може да се разведе. Вярно е, че процедурата по развода може да се оскъпи с оглед заплащането на възнаграждението на служебния адвокат, който да представлява насрещната страна, но разрешение на проблема има.
На практика се получава, че бракове, които съществуват само формално дълги години, през които страните не поддържат никакви контакти помежду си, могат да доведат до редица житейски усложнения. /Така например нерядко се оказва, че жената в един такъв брак забременява. Законът предвижда, че баща на детето е съпругът на майката, ако то е родено по време на брака или до 300 дни от неговото прекратяване. Тази презумпция на закона е оборима .
В тези случаи майката може да направи две неща – да се разведе и да се омъжи за биологичния баща на детето преди раждането. Тогава вторият съпруг се счита за баща на детето. Обаче, не винаги майката успява да се разведе преди раждането на детето, а и да успее да се разведе преди раждането, може да не иска да сключва граждански брак отново.
А ако не се разведе и не встъпи в нов брак преди раждането, трябва по съдебен ред в едногодишен срок от раждането да заведе дело, за да установи, че съпругът й не е биологичен баща на детето./ Изложеният пример не изчерпва всички случаи, в които формалното продължаване на брак, би могло да създаде проблеми на страните по него, това е само една от многобройните хипотези, но предвид значението й за живота на съпрузите и техните деца е посочена в настоящото изложение.
Статията изготви адвокат Ирина Константинова
тел. за връзка: 00359/888 847 955
 |
Какво се случва когато единият родител живее в чужбина, а другият самоволно се премести с детето в България |
