Франция – страна, която традиционно се изправя пред улични протести и спонтанни бунтове, от години не беше ставала свидетел на мобилизация като тази, която в четвъртък доведе до парализация на икономиката и „наводняване“ на основните градове с протестиращи, пише Фокус.
Стотици хиляди французи протестираха срещу пенсионната реформа, докато стратегически сектори като транспорта бяха блокирани от стачка, която ще продължи и през следващите дни. Държавният глава Еманюел Макрон , засегнат от бунта на „жълтите жилетки“ преди година, търси отговор на кризата, без да се отказва от централния проект на своето председателство, коментират в редакцията на испанския национален ежедневник Ел Паис.
В цяла Франция над 800 000 души излязоха по улиците, включително 65 000 в Париж, според официални данни. Само 30% от училищата отвориха врати. Един от всеки четирима служители взе участие в стачката. 90% от железопътните линии на дълги разстояния не изпълняваха разписанието. В столицата бяха затворени 11 линии на метрото.
Намерението на Макрон да консолидира 42-те действащи пенсионни системи постави началото на организацията на протеста. Президентът, който след идването на власт през 2017 г. се застъпи за социалния диалог, се натъква на широко противопоставяне.
Парадоксът на това социално движение е, че се противопоставя на реформа, чието точно съдържание никой не знае. Това не е Макрон отпреди две години, когато наложи реформата в трудовото законодателство. Тогава нито синдикатите, нито опозицията успяха да засилят недоволството.
Това, което не постигнаха „жълтите жилетки“, сега се опитват синдикатите и партиите, подкрепени от безпокойството на милиони французи по отношение на бъдещето на пенсиите им.
Страхът на правителството и надеждата на стачкуващите и протестиращите е повтаряне на сценария от 1995 г. Тогава Жак Ширак беше президент на Франция, а премиер бе Ален Жупе, който насърчи пенсионната реформа, подобна на тази, предложена от Макрон и неговия премиер Едуар Филип. Последваха три седмици на демонстрации, в който взеха участие над един милион французи. В крайна сметка властите бяха принудени да отстъпят и да се откажат от планираните реформи.
Отговорът на Макрон и Филип е да изчакат и да видят как ще се развие ситуацията. Те не искат да бързат и докато се провеждат демонстрациите и част от страната стачкува, те избягват изявленията.
Вариантите на правителството са три. Единият е да се поддържа курсът, който някога пое Жупе. Вторият е правителството да се откаже от реформата. Третият и най-вероятен сценарий е адаптирането й, като се вземат предвид някои от аргументите на нейните противници. Посланието от Елисейския дворец е, че Макрон е „спокоен и решен да проведе тази реформа, да слуша и да се консултира“. Т.е. пенсионната реформа ще бъде проведена, но въпросът все още не е приключен.
