Някои от „гурбетчиите“ в родопския град Неделино, заради които прокуратурата започна проверка за документна измама, дори не са излизали от страната. Прокуратурата е започнала досъдебно производство срещу над 50 души, като според окръжният прокурор Тодор Деянов някои от хората са взимали обезщетение в размер на 1200 лева. Общият размер на сумата достига 241 хил. лв.
Прокурорите разпитват свидетели и са назначени експертизи. Това са гурбетчии, които имат трудови договори за земеделска работа в Аранда де Дуеро, Испания. Те са работили по няколко дни там, а има и такива, които въобще на са пътували до Пиренеите, а след това са командировани в България, но са получавали обезщетения.
„Случаите са идентични и касаят прилагането на Регламент 883/2004 г., който урежда координацията между различните осигурителни системина държавите в ЕС. Това са хора, които са полагали труд в друга държава членка и прибирайки се в България след прекратяване на трудовото и осигурителното правоотношение, искат заплащане от българския осигурител на дължимото обезщетение за безработица. Последвало отпускане на тези помощи, след което и тяхното спиране с разпореждане на ръководителя по осигуряване за безработица в териториалното поделение на НОИ“, заяви пред „24 часа“ шефът на административния съд в Смолян Игнат Колчев.
Съдът вече е разгледал 42 случая и по 34 потвърждава решенията на НОИ за спиране на обезщетенията. В хода на делата са искани справки от Главна дирекция „Национална полиция“ дали тези хора са излизали от страната и от самолетни компании дали и по колко време гурбетчиите са били в Испания.
„8 от тях са върнати в осигурителния институт за допълнителни доказателства“, обясни Колчев. Един от случаите е решен в полза на работник, защото се установило, че човекът действително е работил в Испания и е оставил материални следи от полети и проверки и обезщетението му е редовно.
Делата са образувани след жалби на гурбетчиите, че териториалното поделение на НОИ в Смолян им е спрял обезщетението. По документи гурбетчиите са работили в търговско дружество в сферата на земеделието.
При някои от делата трансферите са през януари, когато няма селскостопанска работа. Гурбетчиите твърдят, че са брулели листата на орехи и чистили клони в пловдивско село посред зима. Други пък поправяли огради на имот.
При командировките работодателят е трябвало да подаде в Инспекцията по труда заявление. Такива обаче не са подадени, тъй като ако има такова, е възможно да се направи проверка на място от инспекцията и да се установи измамата.
„Това не е дупка в закона, а несъвършенство в законодателната уредба. Европейският регламент е добър, създава условия за координация на осигурителните системи на държавите членки. Има хиляди хора, които съвестно работят в чужбина и се обезщетяват заслужено. Но тук става въпрос за целенасочени и планирани действия за ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване“, добавя Колчев.
Според шефа на смолянския административен съд проблемът е обективен – има разлика във възможностите на осигурителните системи на страните в ЕС да изплащат обезщетения. При трансфер на работници между Германия и Испания например такъв проблем не би съществувал, защото заплащането е сходно.
Той лично направил проверка колко са делата във Върховния административен съд по подобни на случая „Неделино“ и се оказало, че в страната няма такава вълна и тепърва може да се зароди.
Боряна Павлова | Dnes.bg
