Регистриране на раждане в Република България на деца с родител/и български гражданин/и, родени в чужбина, въз основа на документи, издадени от местни органи.
Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, са длъжни в шестмесечен срок, след съставянето от местен орган на акт за раждане на детето им, да предоставят или изпратят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната страна, заверен препис или извлечение от документа, заедно с молба, в която е посочен постоянният им адрес в Република България.
Гражданите могат да предоставят и направо в съответната българска община легализирания акт за раждане, със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или от фирма за преводи, имаща договор с МВнР на България. Заверката на подписа на българския преводач се прави в дирекция „Консулски отношения“ на МВнР на адрес: София, ул. „Алфред Нобел“ № 2.
При регистрация на гражданското събитие „раждане” в Република България, българският орган по гражданско състояние вписва името на новороденото дете по същия начин, без изменение, както е вписано името на детето в чуждестранния документ за раждане. При желание от страна на родителите на новороденото дете, при регистрация на раждането в Република България, детето да бъде вписано с имена, съответстващи на българската именна система, родителите следва да отправят молба към чуждестранния орган, който издава чуждия документ за раждане, за вписване на новороденото дете с имена, съответстващи на българската именна система.
При липса на възможност, съгласно чуждото законодателство,
– за избор на име на новороденото дете, съответстващо на българската именна система; или
– при липса на заявено желание от страна на родителите за вписване на име на детето, съответстващо на българската именна система, дори и при допустимост на чуждото законодателство за вписване в чуждестранния документ за раждане на име съответстващо на българската именна система;
българският орган по гражданско състояние при регистрация на раждането на детето в Република България вписва името на детето по същия начин, както е вписано в чуждестранния документ за раждане, без изменение. Промяна на името на детето след регистрация на раждането в Република България, може да стане само по съдебен ред.
При съставяне на чуждестранен акт за раждане от местните органи по гражданско състояние, с титуляр дете, родено от български граждани/н, родителите/родителя на новороденото дете са длъжни да съобщят на местния орган пълните имена (собствено, бащино и фамилно име) на детето, като изискат от чуждестранния орган да впише имената в акта за раждане, освен в случаите, когато чуждото законодателство, изрично не предвижда възможността за вписване на имената, съгласно посоченото по-горе правило.
Ако документът е издаден в държава, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, в който изрично да се предвижда освобождаване от легализация, документът се легализира (снабдява) със заверка „Апостил“, съгласно Хагска конвенция №12 или се снабдява с печат на МВнР на съответната държава, удостоверен впоследствие от българското дипломатическо или консулско представителство в тази страна.
Не е нужно местният акт за раждане да се легализира, ако произхожда от държава, с която България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация.
Родителите подават заявление за издаване на паспорт на детето, след като получат от общината българско удостоверение за раждане, с вписан в него ЕГН.
Общината, където се регистрира раждането на детето, е общината по постоянния адрес на майката; ако тя не е българска гражданка – в общината по постоянния адрес на бащата.
Определяне на ЕГН и вписване в регистрите на населението на български граждани, живеещи в чужбина
Всеки български гражданин притежава единен граждански номер (ЕГН) – уникален номер, с който физическите лице са определят еднозначно.
ЕГН придобиват всички новородени деца, включително и тези в чужбина, след тяхното вписване в регистрите на населението в общината по постоянния адрес на техните родители. Общината издава удостоверения за раждане на децата, с вписан ЕГН, въз основа на акт за раждане, съставен от местен орган по гражданско състояние – преведен на български език и заверен в МВнР. Чуждестранният документ се предоставя на службата по гражданско състояние на съответната българска община лично, чрез упълномощено лице или чрез българските дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина.
ЕГН получават и лицата, придобили българско гражданство по произход или по натурализация, след като бъдат регистрирани в общината по постоянния им адрес в България. В общините те предоставят заверено копие на удостоверението за придобито българско гражданство, издавано от дирекция „Българско гражданство“ на Министерството на правосъдието, заедно със заявление за изборна постоянен адрес в Р България.
ЕГН придобиват всички лица, които са възстановили българското си гражданство и които са направили избор на постоянен адрес в Република България. Лицата, които са притежавали ЕГН преди освобождаването си от българско гражданство, възстановяват и своя ЕГН, заедно с възстановяването на своето гражданство.
ЕГН придобиват и лицата, напуснали Република България преди въвеждането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) през 1977 г. Преди това те задължително преминават процедура за установяване наличието на българско гражданство в дирекция “Българско гражданство” на Министерството на правосъдието, като удостоверението издавано от дирекцията има срок на валидност една година.
Горепосочените групи лица, подлежат на гражданска регистрация в съответните общини по постоянния им адрес в Р България, като там се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни „Население“.
