Възмутена съм от българките в Гърция, продават работа на сънароднички

осица Ганчева живее и работи в Гърция от доста години. Въпреки трудностите на кризисното време, в което живеем Росица не се отчайва, а се насочва към медитация и духовни учения.

Росица Колева Ганчева е от гр. Велико Търново, на четиридесет и три години, разведена. В Гърция е от четири години.

Какъв беше животът ви в България?

Завършила съм медицински колеж, специалност медицинска сестра. Работила съм в болница, социален патронаж, аптечен склад и аптека. Имам две прекрасни дъщери. Като сам родител с две деца, ми беше много трудно да се справям както финансово, така и с отговорността да възпитавам децата си. Работех по дванайсет часа на ден, без почивка, в продължение на няколко години, през нощта работех по пет-шест часа. Недоимъкът, преумората, напрежението, ниският стандарт на живот, мизерията, всичко това ме принуди да взема някакво решение. През 2007 година тръгнах за Швейцария. Започнах работа, но без документи. Надалече от децата, дома, близките, от всички, които обичам, всеки мой ден преминаваше в сълзи. Заплащането ми беше доста ниско и на всеки три месеца се прибирах в България, не ми се плащаше престоя и така пак се озовах в задънена улица. Благодарение на приятелка, която е тук и която ми се обаждаше всеки ден в Швейцария, аз се озовах в Гърция. Благодаря на Бог, че ми я изпрати в живота. Благодаря и на нея за всичко, което тя направи за мен. Швейцария е крайна цел за всеки българин, а вие сте били там и сте се изместили в Гърция.

Доволна ли сте от своя избор?

Да, определено съм доволна. Лично при мен се получи така, че заплащането ми тук е по-високо. Когато заминах за Швейцария, не бях запозната там с условията за работа. А и психически не бях подготвена. Тръгнах против собствената си воля, по принуда. Всичко това явно ми изигра лоша шега. Сега, пречупвайки нещата през призмата на опита, смятам, че няма да имам проблем. И може би един ден ще се върна там.

Как се справяте с живота в Гърция? Днес има голяма криза, как това се отразява на вашия живот?

Интересен въпрос. В условията на криза всички се борят за физическо оцеляване. Мен лично кризата ме мотивира да обърна поглед навътре, към самата себе си. Не можех да допусна материалната страна на живота да унищожи моите добродетели. Не съм подвластна на страха за икономическо оцеляване, от промените, защото те са циклични и са част от кръговрата на живота. Опитвам се да ги приема спокойно, мъдро, с разбиране, с много вяра и любов. И с много позитивизъм. Защото според закона за причината и следствието каквото дадеш, това ще получиш. Аз съм убедена, че Бог ми е приготвил това, което е най-добро за мен. Затова продължавам напред с усмивка и много вяра. Това да гледаш позитивно на живота е трудно особено, когато си далеч от семейството.

Какво те крепи, за да успяваш и да се справяш в чужбина?

Слава на Бога, че не съм сама тук. Бях на вътрешна работа по-малко от година. Разбрах, че тези окови не са за моя свободен дух. Дилемата беше от тук нататък – накъде? Имах абитуриентка, следващата година – друга. А съм и сам родител, няма кой да ми помогне. Бях на кръстопът. Тогава все още си мислех, че съм в безизходица. На където и да се обърна, не виждах път. Не знаех добре гръцки. Но реших, че притесненията и страховете са ми лош съветник. Мобилизирах се, смених тактиката от вайкане в молитва. И резултатът не закъсня. Два дни по-късно ми се обадиха за работа в болница като апоклистити. От тогава съм на външна работа. Дъщерите ми завършиха училище. И сега са тук с мен. Майка ми е тук всяка зима. На Коледа и на Велик ден сме заедно. Тяхната подкрепа и любов ми дава сили да се боря.

На колко са години дъщерите ти и как се справят в Гърция?

На 21 и 22. Малката не работи, а голямата работи два дни в седмицата. Много ни е трудно финансово, но знаем, че животът не е пари. Разполагаме с толкова, колкото имаме. Лишаваме се от доста неща. Но за нас е важно да сме заедно и да сме сплотени. Всичко останало е в Божиите ръце. Искат да работят, за да ми помагат финансово. Голямата я приеха в три университета, но тя искаше само във В. Търново във ВВУ “ В. Левски“. Там не успя, но за сметка на това приеха друго дете, с по-нисък бал, дъщеря на бивш шеф на полицията и нейна много добра приятелка. Разочарова се и се отказа под предлог, че няма да се справим финансово. А майка ми е със сърдечна операция. Зимата я вземам тук, за да съм по-спокойна. Живее сама, в големия сняг няма кой хляб да и занесе. Общо взето решенията са прагматични и всички доволни.

Лесно ли научихте гръцки език?

О, не бих казала, че съм го научила. Стори ми се доста труден, имайки предвид, че езиците ги овладявам с лекота. Тук голяма пречка се оказа това, че не бях подготвена психически за такава работа. За първите двадесет дни след пристигането ми тук бях научила повече от сто думи, можех да правя кратък разговор. Но след влизането ми в къща блокирах и от там нататък ми беше много трудно. Но с помощта на речници, разговорници, приятелки успявах да се справя. И сега пак питам, помагам си с речника. Доста често съм изпадала в смешни ситуации. Спомням си, когато исках да кажа, че обичам варен карфиол, казах, че обичам комари (конупи-конупиди).

Харесва ли ви гръцката кухня, бихте ли споделила някоя интересна рецепта?

Да, харесва ми. Тук се научих да се храня по-здравословно. Знаете, в България хората се борят за залък хляб, не могат да си позволят плодове и зеленчуци. А тук поне това успяваме да си купим на добри цени. Но аз не съм се учила да готвя гръцка кухня. Иначе не отказвам да си хапна суфлаки. Харесват ми също магерица, суджукакя…Моите любими ястия са пълнени чушки и сърми. Обожавам ги. Мога да ги ям целогодишно. Когато се прибирам в България, мама винаги с това ме посреща. Където и да ме поканят на гости, пак същото. Хубавото тук е, че се научих да готвя сърми и от прясно зеле и лозови листа. А също и гемиста, не само чушки, а и домат и патладжан. Джоджен и магданоз придават на тези ястия специфичен вкус, в това е тайната. А иначе рецептата е известна.

Ще успеят ли гърците да се спогодят с тройката, или ще има още по-големи съкращения на разходите?

Според мен без съкращения на разходите няма да се размине. Каквото и споразумение да подпишат, няма спасение от кризата. А според мен това е тяхна карма, градена от много години. Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта? Не смятам, че за пет години емигрантство, е възможно да постигнеш и реализираш целите си, особено по време на криза. Но тук, в Гърция, започна друга моя реализация, в духовен аспект. За което съм безкрайно щастлива и благодарна. Разкажете ни за тази ваша духовна реализация… Аз сега все още се обучавам, имам си духовна учителка, тя ме напътства. Темата е доста обхватна и не знам какво точно да разкажа.

В каква насока се развивате?

Философска, бяло братство, астрология, йога? Не е в определена насока, сбор е от всичко – бяло братство, трансцедентална психология, квантова физика, малко йога, малко рейки (там съм съвсем в началото), карма, биоенерготерапия, ангелска терапия. Общо взето светлинен работник. И затова ми е трудничко от къде да започна и как да продължа. Сега участвам в медитация за едно момиченце, болно от рак.

Така давате сила на това детенце?

Да, правя каквото мога. 177 човека сме в групова медитация. След дълго лутане, разбрах каква е моята мисия тук, на Земята. Затова винаги, когато някой ме помоли за помощ, го правя. А от там нататък, каквато е Божията воля. Тя се казва Аделина Коджабашева. Тази група е от Светлинни работници, българи. Прави се квантова синхронизация. Целта е да се центрира душата, за да може да се вземе правилно решение – избор дали иска да остане на тази прекрасна Земя, в това тяло, в този живот. Всеки ден в продължение на един месец от 22 до 23 ч. българско време (от 19.07.2012) влизаме в колективна медитация с намерение да изпращаме сила и светлина на Ади, да помогнем на тялото й да укрепне, а на духа й – да вземе избор дали иска да остане на тази прекрасна Земя, в това тяло, в този живот.

Как организирате свободното си време?

През малкото свободно време, с което разполагам, обичам да чета духовна литература, да слушам музика, да медитирам и разбира се, да се срещам с приятели понякога. Бих искала да посетя определени места в Гърция, но за сега съм с ограничено време. Има ли нещо което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората… Да, има и то е: Хора, осъзнайте се! Замислете се кои сте, от къде идвате и защо сте тук, на планетата Земя! Крайно време е вече да бъдат загърбени материалните неща, злобата, алчността и да се даде приоритет на духовността, на човещината. Ако бъдем по-смирени, по-доброжелателни, ако се обичаме така, както Бог ни учи, тогава няма да ни се налага да се сблъскваме с толкова много трудности. Тогава няма да има социална несправедливост, домашно насилие, малтретиране на деца. Забравихме за любовта си един към друг, за грижата и топлината. Много ми се иска да поставим на първо място милосърдието, състраданието и любовта. За да сътворим един по-добър сват за нашето бъдеще и нашите деца. Искам да споделя и нещо друго. Толкова много съм възмутена от българки тук. Що за хора има, не мога да проумея. Продават работа. За две седмици по заместване, ще получа триста евро и тя иска двеста евро за себе си. Или те изпраща на среща с работодател, без да ти гарантира за работата, срещу такса от двеста евро. Ако не дадеш парите предварително, няма среща с работодателя. И се питам:“

Възможно ли е такова падение?

“И това не са единични случаи, а масово. Пиша тези неща с надеждата да се даде гласност чрез медиите и ако не се спре, то поне да се намали изнудването. Бъдещето ви е тук или в България? Не знам, за сега не мога да кажа, но искрено се надявам да бъде в България. Смятам, че там ми е мястото.

Източник: в. Български новини