Кога ще спрат емигрантските пари?
а последното десетилетие в България са постъпили 16,7 милиарда лева от български емигранти в чужбина, съобщи вчера 24 часа. В последно време преводите са близо 1,7 милиарда лева годишно. В топ 10 на страните, от които се изпращат средствата, попадат САЩ и страни от Западна Европа, както и съседна Гърция. Това не е учудващо, тъй като в тези страни са концентрирани големи групи български емигранти, които работят в чужбина и изпращат средства на своите семейства или роднини.
Тези средства често се наричат “емигрантски”, защото те се изпращат от българи, които живеят постоянно в чужбина. Но в платежния баланс има и друга графа за приходи от българи, работещи в чужбина – т.нар. “компенсация на наетите”. В компенсация на наетите се отчитат средствата на българи, които временно работят в чужбина – например международни шофьори, българи, командировани в чужбина или работещи на сезонна работа. Тези средства на временно работещи в чужбина българи също са значителни – за 2016 г. те представляват 1,2 милиарда лева.
Разликата между двата вида приходи по платежния баланс е значителна. Докато емигрантските средства се изпращат от българи, които са се установили в чужбина за по-продължителен период от време, то “компенсацията” на наетите“ са средства на българи, временно работещи в чужбина, но постоянно установени в България. С други думи, в единия случай имаме хора, които са напуснали страната, а в другия случай тези хора си живеят в България, но временно изкарват доходи в чужбина.
Положително е, че приходите от временно работещи в чужбина българи се увеличават значително по-бързо от емигрантските пари. Например за последните 4 г. компенсацията на наетите се е удвоила от около 600 млн. лева през 2011-2012 г. до около 1,2 милиарда лева през 2016 г. Това означава, че намалява тенденцията на постоянна емиграция и се увеличава делът на тези, които временно работят в чужбина, след което се връщат обратно в страната. Това е положителна тенденция.
Общо двата вида приходи от работа в чужбина – емигрантските пари и компенсацията на наетите, наближават близо 3 млрд. лева и вероятно тази сума ще бъде надхвърлена още през настоящата година. Това са сериозни средства, приблизително 3% от брутния вътрешен продукт. Тези преводи позволяват на българските домакинства да потребяват повече, отколкото е доходът, произведен от местната икономика.
В макроикономически план тези средства също играят важна роля, особено в кризата, когато другите финансови потоци по платежния баланс значително намаляха. Тези допълнителни ресурси помогнаха на домакинствата и икономиката като цяло да преминат по-лесно през кризисните времена. Т.е. те изиграха ролята на буфер, който смекчи негативите на кризата.
Нека обаче си зададем въпроса защо съществуват тези емигрантски преводи и преводи от временно работещи в чужбина? Причината е основно разликата в равнището на заплатите, заетостта и въобще жизненото равнище.
Данните на Евростат ясно показват, че най-големи парични преводи има към по-бедните страни
в ЕС – като Румъния, България, Хърватия, Полша, като в тази група се включва и една южна страна, а именно Португалия. С други думи, емигрантските пари помагат, но те са и индикация, че съответните страни са все още относително бедни. И обратно, със забогатяването и повишаването на нивата на доходите в местната икономика ще намаляват и емигрантските пари.
Емигрантските пари ще изчезнат, когато страните от региона забогатеят, защото тогава ще изчезнат стимулите за емиграция. Ирландия е такъв пример – когато е бедна, има масова емиграция, а сега страната е богата и привлича работници от други европейски страни. Естония също вече се придвижва в тази посока и две поредни години повече хора се заселват в страната, отколкото я напускат. Чехия също е достигнала подобно състояние.
България също трябва да се стреми да намали емиграцията и да привлича обратно българите от чужбина. Сега е благоприятен момент за това – заетостта е рекордно висока и има дефицит за кадри, а конкуренцията ще накара работодателите да увеличават по-бързо заплатите. Вече има примери на фирми, които успешно привличат българи от чужбина да се върнат обратно в страната – макар че те са по-скоро изключение и са концентрирани само в няколко сектора като информационни технологии и аутсорсинг. С изострящите се дефицити на пазара на труда обаче по-далновидните компании все повече ще се обръщат към българите в чужбина.
Полските компании например вече няколко години организират трудови борси в Лондон и търсят служители там – и успяват да наемат поляци, които се връщат обратно в родината.
Българските компании също трябва да са по-активни
– вместо само да се оплакват от липса на работна ръка, трябва да започнат да я търсят и в чужбина. В ЕС има около 600 хиляди българи, които са напуснали страната през последните 30 години, но много от тях имат семейства и роднини в страната, както и жилища и имоти, и биха се върнали, ако намерят подходяща работа с добро заплащане. Също така много българи биха си останали тук, ако намерят добра работа с добро заплащане. Затова е важно да се поддържа висок икономически растеж и висок растеж на доходите.
Освен заплащането, обаче са важни и няколко други фактора – вкл. инфраструктура, социални и образователни институции. Качеството на живот не се определя само от заплащането, но и от неща като наличие на детски градини и добри училища, качествено здравеопазване, добри магистрали и пътища, добри и почистени улици и тротоари, качествени институции. Тук има много какво да се желае. Сега, когато кризата свърши и бюджетът разполага със средства, фокусът трябва да са тези инвестиции, които подобряват институциите и качеството на живот.
Източник: 24 часа
кура
ще им плащат 5,6 месеца добре и после ще почнат да ги ебават,
докато не напуснат,стойте си там че
наште бизнесмени ще ви съсипят.
ILVIE
EIII TAE BALGARIQ TOLKOVA E ZATANALA CHESI NEMATE PRESTAVA