21 декември 2001 година. Последният учебен ден преди Коледа се превръща в огромна трагедия. В 18.30 ч. около 600 деца искат да влязат на коледното парти в столичната дискотека „Индиго“. Обявеният вход е 2 лева, но изведнъж се понася слух, че пари не се събират. Вратите на заведението внезапно се отварят и под напора на тълпата, 24 деца пострадаха. Трагичните събития припомнят от dir.bg.
Седем починаха – стъпкани и задушени. Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлена Николова и Цветелина Ралчовска бяха на възраст от 10 до 14 г. 12 деца бяха настанени в болница.
След трагичните събития стана ясно, че дискотеката е изградена в разрез с всички нормативни уредби. 7 години по-късно съдът призна четирима души за виновни за причиняване на смърт поради немарливост, но никой не влезе в затвора. Охранителите на дискотеката Георги Василев и Анри Силаги бяха осъдени за това, че не са създали безопасен ред за влизане в дискотеката едва на глоба от по 800 лева. Бившият шеф на Комисията за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца условна присъда и 1500 лева глоба. Управителят на дискотеката Ангел Николов се размина само с глоба от 1000 лева.
Николов, Силаги и Василев обаче бяха осъдени да платят солидарно граждански искове в размер на 50 000 лева. Трите съдебни инстанции по време на процеса не намериха вина у другите двама подсъдими по делото – бившия главен архитект на София Стоян Янев и собственика на „Индиго“ Красимир Илиев. 13 години след трагедията, една от почернените майки Наташа Кабакчиева загуби битката с рака.
Неофициално тя бе считана за говорител на родителите, загубили децата си на стълбите на „Индиго“. Жената бе погребана в гроба на дъщеря си Кристина, в деня, в който момичето трябваше да навърши 26 години. Няколко години преди да почине, Наташа Кабакчиева каза пред медии, че душата й е изгорена и плаче непрекъснато. Майката на друго от загиналите момичета Любомира – Светлана Захариева пък разказва, че е разрешила на дъщеря си да отиде на дискотека, като награда за добрите оценки в училище.
„Дни преди да загине, Любомира направи класното си по български език. Избра си темата „На прощаване“. Получи 5,50. И това беше наградата. Че се е справила добре през срока“, спомня си майката. Днес за трагедията напомня само паметникът, наречен „Дървото на живота“. Той е дело на Ставри Калинов. Там всяка година на черната дата родители, приятели и близки на загиналите седем деца се събират, за да запалят свещ и да се помолят. Фаталната дискотека отдавна не съществува. На нейно място е метростанция „Васил Левски“.
