Името на Лео Кадели и неговият сайт „Приятели, помагайте“, тези дни бяха осветени медийно, покрай трагедията на едно семейство от Кнежа, което остана без дом.
През нощта на миналия петък пламва първият етаж на къщата, в която живее 10-членното семейство на Веселка и Красимир. От тях пет са деца – две от първия й брак, и три от втория.
Първият й съпруг е починал, по-голямото дете от полусираците е на 11, а най-малкото й дете е на 2 и половина.
Във фаталната нощ, всички спят, когато братът на Веселка се връща от работа и усеща дима. Преди това е имало буря и вероятно нещо в комина е сторило бедата. Когато огънят лумва, възрастните на бос крак скачат от леглата и набързо изваждат децата навън, почват да търсят помощ от съседи. Пожарната се бави. Изгаря целият първи етаж на къщата. По думите на Веселка всички са живеели там, вторият не бил достроен. Огънят изгаря всичко, което имат. Не е много, но е целият им свят – скромните мебели, няколко електроуреда и документите им. И дрехите, разбира се. Веселка с децата отива при сестра си – в една кухничка, където намират временен подслон. Кметът на Кнежа след ден-два праща дограма и прозорци, но за ремонта на изгорелия етаж трябват много повече неща.
А хората нямат нито пари, нямат дори дрехи на гърба си. Социалните се отзовали и обещали да дадат някаква еднократна помощ за децата.
Веселка разказа пред репортер на Дир.бг, че в трагичната нощ тя и съпругът й се върнали от тежка работа – мъжът й „режел коли“. Били толкова изморени, че веднага заспали и ако не бил брат й, сигурно са щели да изгорят вътре в къщата, заедно с децата.
Една жена, на име Ванеса, научава за трагедията и веднага я разпространява в социалните мрежи. Попада на сайта „Приятели, помагайте“ на Лео Кадели. И той моментално се отзовава. Заминава за Кнежа – дава първа помощ като кара едно от децата в болница, и оттогава насам, е основен двигател на спасителната акция за пострадалото семейство.
Кой е той? – Лео Кадели е албанец, който от 10 години живее в България, има собствен бизнес в туризма и дете. Когато го попитахме, винаги ли се отзовава на доверие и че има много хитреци, които могат да се възползват от добрината му, той реагира спонтанно: „Дори и тези хора да бяха такива, да ставаше дума не за трагичен инцидент, а за умишлен пожар, пак щях да помогна, защото става дума за деца. Аз закарах малкото дете на тези хора в болницата. Дете на 2 годинки и нещо се беше надишало с пушек…Ако не бях го направил, не знам какво можеше да се случи, а сега е добре. В къщата на тия хора, сред руините, не видях нищо за ядене…После ги видях, опознах ги – те са добри родители! Друго не ме интересува!..Но не може един пожарникар да ми каже: „Какво толкова, изгоряла е една стая!.. Защото в тази стая е целият свят на тези хора, а сега те нямат този покрив, този свят, и децата им са на улицата!.. “
Слушайки този човек, се замислям: „Наистина ли сме толкова закоравели духовно през всичките тези години, че вече нищо не може да ни смути, или разчувства, и ето че идва един чужденец, нарича ни приятели, и с прости думи ни убеждава в неща, стари като света. А именно, че нищо не оправдава болката на едно невинно дете, че отговорността за децата е на възрастните, и най-важното – че сме човеци и трябва да си помагаме.
Той добре познава манталитета ни, защото е предвидил как да уверява помагащите в безкористното си желание за помощ – всяко дарение се филмира, всеки човек в нужда познава, или поне е виждал „на снимка“ спасителя си. Лео е направил цял списък от неща от първа необходимост, които са нужни на хората от Кнежа – изредил е дори номерата на детските обувки. Подчертава, че не са толкова ценни парите, колкото вещите. Може да са стари – за някого може да са ненужни, за други са безценни. Въпрос на гледна точка в момент на нужда.
У нас толкова пъти ставахме свидетели на дарения, които не стигаха до хората, за които бяха изпращани, че мнозинството българи вече сме станали Тома-неверници. И ето че Лео ни учи на друг начин да помогнем – без пари, с вещи и труд – нещо материално, което се вижда и пипа с ръка и може да стигне до онзи, на когото върши повече работа дори от парите!..С доброволен труд не може да се спекулира, не може да се краде!..
Лео Кадели казва за себе си, че е „албанец по рождение и българин по природа“. Очевидно влага в това определение нещо като комплимент по отношение на нас, българите, макар ние самите отдавна да не харесваме „породата“ си. Очевидно, обаче, той е забелязал, че дори да сме променили „природата“, или „породата“ си, по сравнение със старите българи, има нещо в нас, което заслужава доверие и уважение. И той го провокира с простички думи, доколкото знае езика ни, и така че да стигне до доброто в нас: „Ние помагаме, за да има един по-добър свят за живеене. Показваме това, което правим, за да има прозрачност и да ни се доверят повече добри хора. Ако вие имате девиз „Обединението прави силата“, то аз бих добавил към това и Желанието. Желанието да се обединим е сигурна гаранция за силата, с която ще побеждаваме всяко зло и ще направим един по-добър свят за нашите деца!..“
Звучи толкова простичко. А постижимо ли е?.. Българите се умориха от лозунги и лъжи. Може би е нелепо сравнението, защото тук трагедията е свързана с пожар, но пък ето как една искра е запалила огъня. И ако този огън не изгаря къщи, а гори в сърцата на хората, за да стопля душите на техни изпаднали събратя, то нека има повече такъв „огън“! Понякога нещастията ни дават добър урок и сплотяват хората.
Случаят в Кнежа е само един от многото, които доказват това. „Ти избирай какво бъдеще искаш да дадеш на децата си!“, е написал в сайта на групата „Приятели, помагайте“ Лео Кадели.
Източник: Дир.Бг
фафсфс
Тоя мазен шиптърски наркотрафикант кво му правите навсякъде реклама ве , прости журналя такива ?