В най-тежката конституционна криза в Испания няма победители и няма победени. Най-ощетена е икономиката. Властите в Мадрид бяха принудени да намалят прогнозите си за икономически растеж за следващата година от 2.6 на 2.3%.
Испания вървеше по пътя на стабилно икономическо възстановяване след дълговата криза. Сега обаче икономиката се задъхва. Само един от много примери е статистиката за 40-процентен спад в разходите на туристите на площад Каталуния в центъра на Барселона.
В пари няма точни изчисления, но икономическият ефект може да означава милиарди загуби, особено за дребния бизнес. Мария Русева е служител на ресторант на пристанището в Барселона. Казва, че доходите ѝ са намалели през последните два месеца още след терористичния атентат в Барселона в края на август.
Спадът в хотелските резервации означава спад и в клиентите на ресторантите. Но най-големият удар не е защото чуждите туристи бягат, а заради разделението в испанското общество.
Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос предупреждава, че инвестиционните проекти в Каталуния са парализирани от политическата нестабилност.
Над 1 900 компании преместиха своите централи чисто юридически, за да избегнат икономическия шок. Така с икономически лостове се влияе на политически решения. Сред тези компании са знакови гиганти като Кайшабанк или Хърайзън – лидърт в бионаучните изследвания – сектор, с който Каталуния се гордее изключително много.
Дали икономиката на Испания ще тръгне отново нагоре зависи много от развоя на политическата криза и предстоящите местни избори в Каталуния на 21 декември.
Тоня Димитрова | БНТ