Трогателна история просълзи стотици потребители на Фейсбук. Разказът за една самотна жена, която днес навършва 72 години, а прекара празника сама, трогна много българи.
Възрастната дама отдавна е забравена от роднините си. Тя живее сама в село до Пазарджик. Въпреки всичко надеждата, че ще види любимия си внук, не угасва у жената.
Цялата историята на бабата споделя Лусиана Станева. Ето какво написа в социалните мрежи тя:
„Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаички, но от превъзбуда все забравяше какво е започнала да прави и припряно обикаляше наоколо.
През цялото това време се ослушваше за звъна на телефона. Беше го пъхнала в джоба на жилетката си, за да може веднага щом я потърсят да се обади. Чакаше Жорко, единственият й внук, да я поздрави за празника. Не очакваше да дойде, знаеше че е много зает. Той работеше в голяма фирма, непрестанно тичаше да върши разни изключително важни дела и нямаше време да пътува толкова далече само за да я види. Жорко беше много зает.
Спомни си, когато се роди. Синът на сина й. Дотогава не бе и подозирала, че може да обича някого повече от собственото си дете. Всяко лято го оставяха при нея на село. Това бяха най-пълноценните месеци в самотния й живот.
Останала млада вдовица, с много лишения и труд успя да изучи баща му. Щом завърши, той отиде в столицата. Там се запозна със снахата, започна работа, купиха апартамент… устроиха се добре. Докато Жорко беше малък, идваха редовно, после посещенията намаляха. Бяха много заети.
По-късно през деня реши за всеки случай да замеси любимата на Жорко баница. С точени кори. Когато оставаше при нея на село, все я молеше да му я прави.
Погледна към покритата с каренце масичка. Там стоеше един бонбон, обвит с целофан. Преди две седмици съседката я почерпи за сватбата на нейния син. Личеше си, че е скъп бонбон. Веднага си помисли, че на Жорко ще му хареса – той много обичаше шоколад. Запази му го. За всеки случай.
Денят бавно отминаваше. Слънцето вече започна да се скрива. Цялата шетня през деня я беше изтощила и тя уморено се отпусна на стария диван пред телевизора. Телефонът в ръцете й още мълчеше. Загледа се в любимия си сериал. Цялата фамилия живееха заедно и всички уважаваха и слушаха старите.
Някой почука на вратата. Тя пъргаво скочи и без дори да попита кой е, отвори. Синът й, снахата и Жорко! Нейният обичан Жорко! Дори и торта й бяха взели! Прегръщаше ги и целуваше, галеше лицата им и повтаряше безспир: „Благодаря ви, дечица! Благодаря ви!“
Старицата трепна и се събуди. Беше заспала на дивана. Погледна телефона и избърса влагата от очите си. „Той, Жорко, е много зает…“/trafficnews.bg
