Зрялост – това за мен е истинската възраст за среща със себе си. След „сляпата“ младост, младостта „заради някого“, ние започваме да живеем за себе си и заради себе си. Това не означава, че ние не се нуждаем от някой. Ние сме се превърнали в успешни, егоистични, самодостатъчни самотници. Не. Ние също така, както на 20, искаме любов, искаме топлина, искаме отношения. Просто ние вече разбираме, че една в една здрава връзка са печеливши всички. Мъжът или иска същото, или напуска живота ни. Както пише Омар Хаям „Аз не искам някой, който не се нуждае от мен.“
Ето защо аз повече:
- Не очаквам обаждания от мъже или съобщения. Пиша или самата аз, или отстранявам от контактите си тези, които не намират време за кратък отговор: „Съжалявам, сега съм зает, ще се обадя като се освободя“;
-
Не ходя на среща, ако мястото и времето не ме устройват. За да носи радост една среща, тя трябва да е удобна и за двамата. Ако мъжът не се интересува нито от времето, нито от желанието, нито от удобството на жената, значи не се интересува от тази жена. И такъв мъж не ми е нужен;
-
Не прощавам липсата на подаръци за рождения ми ден и други мои важни празници. Харесвам мъжете, които обичат да харчат пари за жената, която им харесва, тоест за мен. Финансово алчни хора обикновено са стиснати и с всичко останало. Небрежността към датите, важни за хората, е небрежност и към човека като цяло. Тези, в които ние сме влюбени, искат да се поглезят. Всичко, което е важно за него, става важно и за нас. Ако това не е от значение или си забравил – можеш да забравиш и номера на телефона ми;
-
Не търся извинения за мъжката благоустроеност и неуспешност. Това не означава, че от мъжа ми трябват само пари. Но „с любимия е рай дори и в колиба“ – не е точно историята на живота на една зряла жена. Колибите оставихме на 20 и 30 години, на 40 вече лично сме си устроили комфортен живот и няма извинение;
-
Не мълча за това, което не ми харесва. Разбира се, не му досаждам с безкрайни натяквания. Но има неща, които другият човек не знае, само защото е различен. Ако не ми харесва високата скорост, тя ме плаши, аз няма да си мълча или да се възхищавам, ако той ускорява над 120 км/ч. Така че аз не казвам раздразнено: „За къде си се разбързал, къде отиваш,“ аз спокойно казвам „Не карай толкова бързо, нервна съм и ме е страх.“
-
Не се страхувам да задавам въпроси. И съм готова да отговоря и аз. В младостта си ние се страхуваме да изясним непонятното, тъй като не искаме да стреснем или нараним мъжа. Но именно тази липса на яснота след това създава рана у нас самите. Аз не искам да се самонаранявам, затова всичко си изяснявам;
-
Не гладя мъжки ризи. Аз не обичам да гладя. Тежи ми да гладя и моите дрехи. Аз вече не правя нищо за мъжа, което е бреме за мен самата. Ако той ме обича – сам ще глади ризата си;
-
Не приемам секса за любов. Сексът може да бъде свързан с любовта, а може и да не е свързан. Любовта за мен е да изглади своята риза, да помълчи с мен сутринта, защото аз сутрин не обичам да говоря, да запомни името на моята котка и колко лъжици захар искам в кафето, да донесе през май букет от свежи цветя, да дойде и мълчаливо да оправи крана на чешмата. Ако всичко това го няма, а има само секс – това означава, че любовта също я няма;
-
Не ревнувам мъжа от приятели или от работата. Или от деца от предишни връзки. Ако мъжът ме обича, той намира време за мен. Включва ме в натоварения си график със срещи, пътувания, футбол с приятели или риболов с неговия син. Защото аз живея наситен, богат живот.
-
Не се старая да изглеждам по-добре или да се държа по-добре заради мъжа. Напротив – на среща аз мога да бъда още по-лоша, по-груба и по-цинична, праволинейна. Аз не се колебая да говоря за своите проблеми или трудности. Този, който сметне за необходимо, може да погледне и по-дълбоко и по-надалече. Този, който не – да ме подмине.
Аз съм на почти 42 години. И съм бамбук. Права, силна, гъвкава, непретенциозна. Трудно е да бъда сломена, изкривена или отскубната. Аз съм закалена. Но аз все още искам да обичам. Просто не съм готова да правя жертви заради това. Любовта е съзидание, а не жертви и разрушения.
Автор: Ерика Шпундра | diana.bg
