Хиляди вярващи се събраха още снощи в храмове на манастири по повод празника на Божията майка.
Тази сутрин по традиция българският патриарх Неофит ще оглави празничната Света литургия в Троянския манастир „Успение Богородично“, съобщи игуменът на светата обител Велички епископ Сионий. Негово Светейшество е в манастира от неделя.
Храмовият празник на манастира води началото си от втората половина на 18 в. На този ден хиляди хора придружават чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ в литийно шествие до параклиса в местността „Могилата“ в близост до манастира. Според легендата тук някога спрял атонският монах с иконата на Божията майка и е станало първото чудо. На това място всеки ще може да мине край иконата и да измоли онова, от което се нуждае.
Много са хората, които твърдят, че светото изображение на Божията майка от Троянския манастир (то е от типа Одигитрия, т.е. пътеводителка), им е помогнало да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за неизцерими.
Преди няколко години бе забелязано по иконата да избликват сълзи, което още повече засили интереса към Троянската света обител и чудотворната й светиня.
Хиляди богомолци и православни християни очаква Бачковският манастир по повод големия православен празник Успение на Пресвета Богородица и храмов празник на Светата обител, съобщи архимандрит Симон, игумен на манастира.
Все още не е приключила реставрацията, осъществявана в Светата обител, неудобство за вярващите е скелето разположено на западната стена на храма до чудотворната икона, но всичко е обезопасено, поясни архимандрит Симон.
В днешния ден храмов празник има и манастира в село Арбанаси, където се съхранява друга чyдoтворна икона нa Божията майка, известна като „Плачещата Богородица“. Освен, че лекува и дава сили в житейска немощ, чудотворната икона в Арбанаси на няколко пъти е предпазвала манастира от пълно унищожаване.
Според Светото писание 15- август е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно.
Тя приела с радост вестта и последното й желание било да види светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й.
Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване.
Погребали светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, за да се поклони пред светицата и закъснелият апостол Тома, намерили само нейната плащаница – тя възкръснала и се преселила при своя син.
В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигне на хляба“.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица (Малката Богородица се чества на рождения ден на Христовата майка – 8 септември).
Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството.
Вярва се, че светицата помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в църквата, палят свещ за Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата, а иконата окичват с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче.
След тържествената празнична служба жените раздават за здраве „богородични пити“ с пожелание: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!“.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде.
Източник: Дир.БГ
