Красиво, но отдалечено. Няма летище, нито гара и дори автобусите са нередовни. Намира се насред долина, обградена от високи планини, така че най-лесният начин за стигане до него е с автомобил. Но дори пътищата създават неудобства заради многобройните завои и дупки. Далеч от големите модни столици, като Париж, Ню Йорк, Милано и Лондон. Това е село Убрике, само на 75 км от Севилия, в Южна Испания.
Общината е част от Пътя на белите села, туристически маршрут в много общини в Андалусия, където всички къщи са в този цвят.
Но освен туризма, има и друга много важна дейност в селото – занаятчийската работа с кожа. Убрике доставя кожени изделия за големите модни марки.
Тайнственост
Знае се, че Louis Vuitton, Gucci, Hermes, Chanel, Chloe, Loewe и Carolina Herrera използват занаятчии от района за производство на ръка на чанти и портмонета. Но почти никоя от тези марки не е готова да признае това.
Тайнтствеността се дължи на страха, че някой ще се възползва и ще направи фалшификации – проблем, който би довел до големи загуби за марките. Хуан Антонио Санчес, директор на марката кожени изделия Ranchel, казва, че големите компании имат много стриктни изисквания.
„Трябва да подпишем договор за конфиденциалност – както фабриката, така и директорът, и всички служители“, споделя той. „Всеки човек има индивидуален договор и не може да снима, нито да изнася дизайни или нещо друго, свързано с продуктите“, допълва Санчес. Неговата марка, която наследява от баща си, вече четири десетилетия присъства в индустрията. Но Убрике е отдадено на кожата от повече време. Всичко започнало преди повече от 200 години и се ограничавало до ощавената кожа.
Най-големият производител в Испания
С времето нещата се развили към изисканите кожени изделия, на които сега общината дължи славата си. Кожата се доставя от други общини вече ощавена и местните жители се занимават с по-специализирани задачи. Над половината от тях работят в търговията с кожа, като произвеждат голяма част от стоките, които се продават в Испания, но също така са доставчици на чуждестранни модни марки. Техниките, необходими за производството на продукти с толкова добро качество, се предават от поколение на поколение.
Санчес казва, че повечето от съседите му са се сдобили с тези способности в младежките си години, докато са наблюдавали работата на родителите си. „Тази техника може да се предаде само от баща на син, тъй като е много специализирана. Сякаш го носят в кръвта си“, отбелязва той. Тези умения, усъвършенствани поколения наред, привлекли големите марки, които открили способностите на жителите на Убрике, предавани в повечето случаи от уста на уста. Хосе Урутиа, основател на марката за обувки и изискани аксесоари La Portegna, казва, че е научил от свой познат за скрития талант в Убрике.
„Поисках му мостри и бях удивен от качеството на производството“, разказва той. За Урутиа историята на селото и начинът, по който продава продуктите си, са наследени от предшествениците и са част от привлекателността му, защото му помагат да внесе историческа нотка в марката си. Той споделя, че идеята за създаването на компанията му дошла от майка му, страстна пътешественичка, която се сприятелила с писателя Ърнест Хемингуей по време на екзотичните си пътувания по света. Докато се рови в снимките й, Урутиа усеща носталгия по отминалите времена, когато всяко нещо е било специално и е било смятано за съкровище.
Индустрия, която изчезва
Ето защо пожелал да пресъздаде това усещане в продуктите си. „В Убрике хората са много добри и ти помагат, защото имат голям опит. От векове са в този бизнес“, споделя Урутиа. Според него този вид бавно, но прецизно занаятчийство умира и е все по-трудно да бъде открито в други части на света. „Цялата концепция на занаятчийството умира. Хубавото на това място е, че не става дума за една улица или няколко къщи, а за цяло село“, казва Урутиа с възхищение. Макар да признава, че може да намали разходите и да увеличи обема на производство на други места, настоява, че това не е важно.
„Една добра чанта се нуждае от определено количество часове. Не е възможно да измамиш“, казва Урутиа. Някои от местните фабрики са започнали да използват линии за сглобяване, за да ускорят процеса, но много други отказват да направят това. Произведено в Убрике Хорхе Олива Перес, директор на местната марка кожени изделия El Potro, твърди, че всяка чанта е произведена 100% от един работник, с изключение на кройката и дизайна. Като повечето хора, работещи тук, той би искал уменията да бъдат признати с етикет „Произведено в Убрике“.
„Смятам, че това е много важно за нашето бъдеще“, отбелязва той. Това може да се окаже полезно пред заплахата от нискотарифните конкуренти, които навлизат в територията му. Макар че селото се сблъсква с подобен проблем не за първи път. Преди десет години, по време на финансовата криза, местните производители преживяват драстичен спад на поръчките. Много от големите марки решават да променят доставчика, за да намалят разходите. Повечето избират Китай и други азиатски страни.
Други марки продължават да работят със занаятчиите от Убрике, но работата намалява и много хора губят работата си и трябва да търсят препитание в други индустрии. Но съветникът по културните въпроси в Убрике Хосе Мануел Фернандес Ривера казва, че много от работниците продължили да работят, защото знаели, че качеството им е по-високо и че клиентите ще се върнат. Оказали се прави. Една година по-късно повечето марки се завърнали. „Китайците се научиха много бързо. Но знаем, че не могат да достигнат качеството и детайлите, които ние предлагаме във всеки артикул, а точно това търсят марките“, казва Фернандес.
Другата причина за завръщането им в Европа е, че чанта, „произведена в Азия“, трудно се продава на основните им клиенти – хора, които живеят в Хонконг, Китай и Сингапур. Когато човек е готов да плати стотици и дори хиляди долари за една дизайнерска чанта на френски или италиански марки, последното, което очаква, е тя да бъде произведена в собствената му страна. И, разбира се, иска занаятчийски подход. „В този бизнес трябва да работите с ръцете си. Всеки продукт е различен, защото се правят един по един“, завършва Санчес./Блиц
