Повече от 3 години Николай Карбанов се бори да върне сина си Атила, изведен от страната без неговото съгласие от своята майка Веселина в Холандия.
Житейската драма на 46-годишния униформен служител от столичното 4-то Районно полицейско управление е удивителна, показа разследване на Силвия Прибиловска.
„Предполагам, чe на 27.10.2013г. синът ми бе незаконно изведен през границата от своята майка Веселина, без мое разрешение. Още тогава той бе обявен за издирване от Интерпол. Шест месеца по-късно бе открит от полицията с майка си в Холандия.“, разказа бащата за Vesti.bg.
Всичко започва, когато в средата на 2013 г. родителите на малкия Атила – Николай Карбанов и Веселина Георгиева се разделят и започват да водят дело за попечителство над детето.
В същия период майката е започнала процес по „Закона за защита от домашно насилие“. След редица проверки на социалните институции, съдът установява, че няма данни за проява на насилие от страна на Николай спрямо сина му и Веселина.
От доклади на социалните служби включени в съдебни доументи става ясно, че майката на Атила системно не се е явявала на съдебните дела и е отказвала всякакво съдействие на социалните работници, като дори често е сменяла адресите си.
На 17 октомври 2014 г. Софийският районен съд (СРС) дава попечителството над детето на неговия баща.
По време на съдебната сага малчуганът е при майка си в Холандия.
Въпреки решението на магистратите, Николай така и не успява да се свърже със сина си и майка му по никакъв начин. Затова сигнализира родните и холандските власти за неговото изчезване.
Шест месеца по-късно „Интерпол“ информират Карбанов, че са открили Атила и Веселина в Холандия.
„При пристигането си в Холандия, Веселина се е обърнала към органите за закрила на детето и е заявила, че системно съм бил упражнявал насилие срещу нея и детето.“, споделя Николай. Майката е била категорична, че не иска бащата на детето й да знае къде са.
Веднага, чрез правосъдното министерство, Николай завежда дело в Холандия за връщане на детето в България по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
„Холандия насрочи първото дело близо 8 месеца след подаване на молбата ми, погазвайки брутално конвенцията. Въпреки че по тази конвенция основанията за отказ за връщане на дете са много малки, холандският съд, позовавайки се на това, че българската закрила на детето не дава ясен план за защитата на сина ми. Така на 18 март 2015 г. отказа да върне сина ми в България. Погазвайки решението на Софийския районен съд, който беше предоставил родителските права над Атила на мен“, казва Николай.
Съдебните спорове с Веселина за Атила съвсем не са единственият проблем, който се стоварва върху главата на бащата.
На 29.10.2015 Николай Карбанов е уведомен от служители на МВР, че се готви неговото убийство.
„В края на 2015 г. майката на Атила – Веселина Георгиева, в съучастие с нейна приятелка, организират от Холандия убийството ми. Това наложи с цел запазване на живота ми да бъда скрит в тайна квартира за 29 дни от служители на полицията“, разкрива убийствения план на двете жени Николай.
Полицейският служител разполага с официално удостоверение от Софийската районна прокуратура, в което е описан кървавият замисъл.
Карбанов продължава със съдебните битки, но едно разтърсващо събитие променя още повече живота на неговия син.
В последните дни на 2015 г. Веселина пристигна сама в България, за да отпразнува новогодишните празници с приятели.
На 3 януари тя претърпява тежка катастрофа на пътя между Ямбол и Сливен. Приета е в критично състояние в сливенската болница.
Четири дни е в кома и на 7 януари издъхва.
„Синът ми Атила през това време е в Холандия при приятелката на майка му – Дора Кондакова. След смъртта на Веселина холандската закрила на детето, без да ме уведоми, започва съдебна процедура и предава сина ми на Дора като приемна майка. Независимо от предоставените ми родителски права от български съд“, разкрива неочаквания ход на съда притесненият родител.
До 18 май 2016 г. Николай не вижда, не чува и не получава каквато и да е информация за детенцето му от никой. Включително и от холандската служба за закрила на детето.
„Целта бе синът ми да се отчужди от мен. Въпреки че по делата, които водя след смъртта на майка му срещу холандската закрила на детето, представих документи от Софийската районна прокуратура, холандската закрила на детето продължава да оставя сина ми при Дора. Отказва да ми го предадат с мотива, че той не иска да се връща в България. Като баща съм длъжен да направя и ще направя всичко възможно да върна сина си в България – неговата родина, при неговите близки.“, споделя Николай.
Карбанов се е обърнал към омбудсмана, президента, външното министерство и Министерството на правосъдието с молба за съдействия.
Подал е жалба и към Европейската комисия и очаква отговор от дирекция „Правосъдие и потребители“.
„Интерпол“ издирва Атила шест месеца
Отговорът от Министерството на външните работи е, че то не притежава компетентност и не разполага с правомощия за решаване на въпроси, свързани с родителска отговорност и връщане на деца по Хагската конвенция.
Зам. омбудсманът Диана Ковачева сподели детайли по случая с Атила пред Вести.
„Ние сме се ангажирали още от миналата година с този казус, по жалба на бащата на Атила. Още тогава се обърнахме към холандския омбудсман, но той ни обясни, че не може да се намеси в решенията на други институции в Холандия.“, обясни Ковачева.
Според нея е напълно възможно детето да е изведено от страната ни с фалшива декларация и в тези случаи граничните власти не могат да проверят дали действително им е представен истински документ.
„В последно време са зачестили случаите на родителски отвличания, тъй като граничните власти могат да проверяват декларациите само по външни белези и така не могат да установят дали са автентични предоставените им документи. предлагаме да се изгради система, която да направи връзка между системата на граничните власти и регистъра на нотариусите с тези декларации, за да може да се проверява в реално време дали информацията от документа е реална.“
Диана Ковачева обясни още, че холандският съд на практика нарушава европейския регламент „Брюксел IIа“, според който взаимно автоматично се признават решения от съда в държава членка на ЕС. Въпреки това холандският съд по някаква причина, вероятно заради сигнали за домашно насилие от майката, отказва автоматично да признае българското решение и преценява самостоятелно дали да върне детето в родината му.
„За нас е необяснимо, защо при условие, че има регламент с автоматично действие за признаване на чужди съдебни решения той не се изпълнява.
Най-малко може да усъмним в решението на българския съд.“, допълни зам. омбудсманът.
Поради дългия процес все повече се намаляват и шансовете детето да сподели, че иска да се върне в България при баща си. То се отчуждава, защото е било много малко, когато е изведено незаконно.
За 4 години Атила се е виждал едва два пъти с баща си, тъй като нидерландските служби възпрепятстват срещите.
„Ние смятаме, че ако има жив родител, той е хиляди пъти по-добър вариант от приемната грижа. Трагедия е за един баща, както и за детето да се случва подобно нещо. Ние полагаме максимални усилия и изчакваме какво ще реши холандският съд. Остават и възможности по отношение на централните органи. Ако откажат детето да се върне, Министерството на правосъдието е институцията, която трябва да остане изцяло ангажирана със случая.“, поясни Ковачева.
От февруари 2014 г. след подадена молба от Николай Карбанов Министерството на правосъдието също се включва в нелепия случай с Атила.
Началникът на отдел „Международна правна закрила на детето“ е юрист Елина Георгиева. Тя търси съдействие от холандското правосъдно министерство, но отговорите се забавяли изключително много.
„В Холандия не приложиха международните и европейски норми в съответствие с тяхното съдържание и целите за приемането им от прилагащите ги държави.
До ден днешен не сме наясно с пълните мотиви какви са пречките Атила да бъде върнат в България при положение, че има биологичен родител, който оказва пълно съдействие на холандските служби и се участва по всички възможни правни процедури, започнати в Холандия.“, заяви Елина Георгиева.
Георгиева поясни, че Карбанов е изчерпал вътрешните и международните процедури за защита на правото на упражняване на родителските си права и може да се направи консултация дали по неговия случай Холандия може да бъде съдена в Европейския съд за правата на човека.
„Случаят отдавна е надхвърлил правната проблематика. Последна надежда за щастлив край е, ако въпросът се отнесе в касационния съд на Холандия, и Карбанов напълно основателно може да го направи. Холандските служби използваха система, чрез която формално се опитаха да покажат, че спазват правилата, но всъщност не ги приложиха на практика.“, посочи юристът.
Тя споделя, че има десетки случаи на проблеми с упражняването на родителски права за деца с български произход в други държави като Великобритания, Германия, Швеция. Процедурите пред съдилищата и социалните служби в тези държави са изключително сложни и трудни.
В средата на юли тази година, бащата на Атила е получил известие от холандската закрила на детето, че синът му е дадено на ново приемно семейство – гей двойка, тъй като са загубили доверие в Дора. А в Холандия еднополовите бракове са законни и те имат правото да бъдат приемни родители.
На 17 юли съдът в Ротердам отново излиза с решение за отказ да върне детето в родината му.
Част от мотивите, които посочва са, че за тези три години, които Атила е в Холандия, то вече е било пуснало корени там и това е станало обичайното му място за пребиваване. Този мотив е изключително несъответстващ с действителността, тъй като детето е заведено в тази страна по воля на майка му и след като 4 години не се е връщало в родната си страна няма кое друго място да е обичайно за него.
Тази история би трябвало да достигне до високите върхове на държавата и да накара институциите, да се заемат сериозно с разрешаването на подобни заплетени казуси в името на справедливостта.
„Ще продължа да се боря за сина си Атила, вярвам, че детето не ме е забравило и имам надеждата, че с помощта на българското правителство и правосъдие, той ще се върне в България.“, категоричен е Николай Карбанов.
Силвия Прибиловска
