На 18 юли отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски. Апостолът на българската свобода, както го наричат още приживе неговите съратници,изгражда мрежа от революционни комитети и успява да пробуди жаждата за свобода у българина след петвековно османско иго.
Днес името на Левски е синоним на себеотрицание, честност, борбеност и вяра в правото на всеки човек да живее свободно и достойно.
Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово.
В много бедно семейство, в което твърде млад му се налага да стане глава на дома, след смъртта на баща си. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него и той напуска.
Стига до Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия.
Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
Той става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.
Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи.
Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“.
Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г.
Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него.
Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният герой на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.
Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.
Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.
