140 години след героичната гибел на Христо Ботев и неговата чета във Врачанския Балкан България се поклони пред саможертвата му. Тържествената проверка заря в навечерието на Деня на Христо Ботев, край паметника му на едноименния площад във Враца се събраха стотици жители и гости на града, предаде БНР.
Ботев превърна думите „свобода“ и „истина“ в нравствени ценности и завинаги обвърза думата власт с народовластие, каза в слово си председателят на Народното събрание Цецка Цачева.
На 27 години Христо Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“. Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски, отбелязваме в годините по-тържествено от рождените им дати, пише БГНЕС.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си „Хаджи Димитър“ невероятното му слово „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.
