По последни данни 85% от образованите лица, които са на възраст до 38 години, напускат пределите на България и дават своя принос на други пазари на труда и в други осигурителни системи. Това съобщи Христина Христова, председател на Института за семейна политика и бивш министър на труда и социалната политика в периода 2003 – 2005 г. по време на кръгла маса на тема: „Бизнесът в България и кадрите! Те липсват! Как да се справим?”.
За последните десет години два пъти се е влошил коефициентът на демографско заместване на пазара на труда. Ако преди години на всеки сто човека, излезли от пазара на труда, тоест навършили 64 години, е имало 124 млади, които са ги заместили, то сега те са едва 60.
Като проблемни Христова очерта тревожните демографски данни, които задълбочават проблемите, свързани с пазара на труда, и припомни данните от националната статистика, според които населението на страната ни намалява през 2015 г. с 48 414 души или средно годишно с 0,7%.
Според доклада, представен от бившия министър на труда, рискови на пазара на труда са младите хора, възрастните работници в предпенсионна и пенсионна възраст, както и ромската общност. Там трябва да се търсят резерви, подчерта Христова и посочи, че новата ситуация на миграция ще доведе до нови източници.
Според последни данни относно структурата на заетостта – 14% от безработните са с висше образование, 60% продължително безработни и 17% са млади хора, които не могат да намерят първото си работно място. Коефициентът на заетост при младите хора до 29 г. е 37,9%.
„Ние имаме много трудности с намирането на първо работно място, но и изобщо с намирането на работа за младите”, подчерта Христина Христова. Според доклада положението на българския пазар на труда не се подобрява въпреки отчитания спад на безработицата.
Като първи и особено голям проблем, Христова изтъкна младежката безработица, а мостът между системата на образование и първото работно място е почти счупен. „Липсва приложен и практически характер на обучението – за да може да се направи този мост”, подчерта Христова.
Тя посочи, че по данни на Евростат 21.5% от младите хора в България не работят и не учат.
По отношение на семейството Христина Христова заяви, че е необходимо да бъдат разгледани нивата на доходите, както и новите форми на семейството предвид факта, че 56% от родените деца през 2015 г. са извън семейството.
Христина Христова припомни данни от предходни преброявания, според които всички семейства, които имат едно дете, са посочили икономическите причини като основна причина за отказ от второ дете. На въпрос ще имат ли второ дете – 62% от имащите едно дете са отговорили, че те биха искали да имат второ дете, но не могат да си го позволят по икономически причини.
Цветан Симеонов, председател на БТПП и домакин на събитието, от своя страна заяви, че основният недостатък на българското образование са връзките му с бизнеса и практиката. Той призна, че условията в България не са достатъчно привлекателни, за да бъдат задържани кадрите, които са обучени.
Като постижение бе отчетено обучението по предприемачество още в началното образование. „Това е една инвестиция в бъдещето, която ще ползва нашите наследници”, заяви Симеонов. Председателят на БТПП отбеляза, че тази липса на връзка между образование и бизнес не е само недостатък на държавните институции. Като недостатъчни той отчете участието на бизнеса в изпитните комисии и недостатъчната заинтересованост на национално представителните работодателските организации от участието им в тях. Симеонов бе категоричен, че бизнесът ще окаже пълно съдействие на партньорите си в МОН и в училище за това учебните програми да се актуализират според нуждите на бизнеса.
Освен това председателят на БТПП смята, че е дошло времето на „затваряне на ножицата” за огромния брой хора, които вместо да се включват на пазара на труда остават на социални помощи. По думите му при наличието на огромен брой свободни работни места и огромен брой безработни, които си търсят повод да остават безработни, са необходими стъпки от страна на държавата. Симеонов визира като елементи от това затваряне – намаляването на помощите, обвързването на парите, дадени за квалификация със задължително полагане на труд.
