Германският канцлер Олаф Шолц настоя в петък пред лидерите на балтийските държави, че оръжейните доставки на западните съюзници за Киев са „изключително“ за отбраната на Украйна и че целта им е да се възстанови „украинската територия“, а не да се атакува Русия.
„Оръжията, които доставяме на Украйна, са за защита на украинската територия“, подчерта външният министър при появата си в естонската столица Талин заедно с естонския министър-председател Кая Калас, латвийския си колега Крисянис Каринс и литовския министър-председател Ингрида Симоните.
Украйна „никога не е нападала друга държава“, но страда от „брутална руска агресия“, заяви Каринс, който посочи, че страната ежедневно търпи нападения срещу граждански обекти, като посочи случая от този петък с психиатричната болница в Днепър, при който загинаха най-малко двама души.
Междувременно ръководителят на литовското правителство призова следващата среща на върха на НАТО, която ще се проведе в столицата Вилнюс през юли, да послужи за укрепване на противовъздушната отбрана на целия източен фланг на Атлантическия алианс. Тя изтъкна особената уязвимост на балтийските държави – като бивши съветски републики – и подчерта, че нито една от тези страни няма да бъде сплашена от „провокациите“ на съседните държави, независимо дали те идват от Русия или от нейния съюзник Беларус.
„Войната в Украйна не трябва да се превръща в замразен конфликт. Русия трябва да изтегли войските си от украинска територия, това е условието“, отговори Шолц на въпрос за възможността за незабавни мирни преговори с Москва. Отговорът на въпроса кога или как могат да започнат тези преговори „очевидно зависи от Украйна“, уточни канцлерът.
Срещата между германския лидер и колегите му от балтийските държави беше част от предварителния кръг контакти преди срещата на върха във Вилнюс през юли, която ще събере 31-те членове на Алианса. За първи път Финландия ще присъства като пълноправен член, в очакване на ратификацията от страна на Швеция, която също подаде молба за членство миналата година след началото на руската инвазия в Украйна, на последните двама останали членове – Унгария и Турция.
„НАТО е организация, ориентирана към отбраната на всички и на всеки от своите членове“, заяви Шолц, като за пореден път отбеляза различията по отношение на Русия, тъй като тя е страната, която започна „бруталната си агресивна война“ срещу Украйна. „Трябваше да действаме по-рано, най-късно през 2014 г.“, оплака се Каринс, визирайки анексирането на Кримския полуостров от Русия през същата година. „Сега Украйна плаща последствията от закъснялата ни реакция“, добави премиерът на Латвия – страна, която, подобно на останалите балтийски държави и Полша, призовава западните си партньори за повече решителност в отношенията с Москва. (ЕФЕ)
