Докато държавата не се оттегли от социалната политика, нито полицията ще иска да влезе в гетата, нито жителите им ще могат да излязат оттам.
Проблемът с Асеновград, както и предишният проблем с Гърмен, както и бъдещият проблем – например със Столипиново (защото нали не мислите, че проблемите ще спрат дотук?) – е държавен. Не етнически, не политически, не социален, не предизборен, а държавен. Което означава – всичко това заедно и доста повече. Създала проблема, държавата обаче не позволява на единствения, който може, да го реши. Това е пазарът.
Докато има много държава и малък пазар, ще има и много проблеми.
Сега в Асеновград, после и в други градове.
В опит да реши „циганския въпрос“, преди 70 години комунистическата държава създаде циганския проблем. Според статистика на БКП през 1946 г. циганите в България са 170 011 души. Били са номади, докато комунистическите плановици не решават да променят коренно начина им на живот, като ги заселват в различни райони на страната. Каракачаните например, около 20 000 семейства от Дунавската равнина, получават държавна земя и кредити за построяването на жилища. В резултат се създават гета в 160 от общо 237 града и в 3 000 от общо 5 846 села. Откъсването на този етнос от естествения му начин на живот и насилствената „интеграция” в чужда за него среда, го насърчава да прехвърли грижата за собственото си оцеляване и продуктивност в ръцете на държавата. Така постепенно се създава половинмилионна етнически хомогенна група, приучена на мързел и ползваща се с колективни права.
Накратко: първоизточник на проблемите с циганската неграмотност, безработица и престъпност, е държавната намеса в личния живот на хората. От битовата престъпност най-ефикасно може да се пазим сами и с оръжие. Точно затова държавата не ни го позволява. Докато законите закрилят престъпниците, защото те и държавата са си социално близки, само „Колт“ ще може да изравнява законопослушните граждани с престъпниците.
Що се отнася до безработицата и неграмотността, ако продължава „да се бори“ с тях както досега, държавата със сигурност ще ги увеличи. Разбира се, има начин и да ги намали, но само ако ограничи част от собствената си власт да преразпределя нашата собственост. Защото помощите и детските ги плащаме ние. При това безсрочно. През 2006 г. срокът за получаване на социални помощи за безработни лица в трудооспособна възраст бе година и половина, през 2008 г. стана година, после половин година, но през 2011 г. ограничението отпадна, за да не загубят получаващите помощи лица „основното си средство за препитание“. Не знам дали още е така и колко точно цигани – професионални безработни има, но знам, че е
крайно време това политкоректно и доста скъпо струващо статукво да се промени.
Според Агенцията за социално подпомагане през 2015 година в България всеки месец са подпомагани 53 235 семейства, като безработните сред тях са 56 435 души. Който не е безработен, сигурно е дете. Което ни води до другата доходна професия за етноса – професията „майка“, и още по-точно – малолетна майка. Може да е циганска традиция, но е против българските закони 12-15 годишни девойки да раждат. И да им плащаме за това по 100 лв. детски месечно до навършване 1 година на дете ( след първата година тези 100 лв. месечно се дават като социална помощ); плюс 35 лв. детски месечно до навършване пълнолетие на детето; плюс 20 лв. детски месечно от партия „Евророма“; плюс още 2,15 лв. месечно допълнителна помощ за достигане на семейния Диференциран минимален доход по Закона за социалното подпомагане. С еднократните помощи, разпределени на годишна база, а именно: 150 лв. еднократна помощ за бременност; 250 лв. едократна помощ за раждане на първо дете; 284 лв. еднократна енергийна помощ; до 325 лв. „кратна помощ“, за посрещане на инцидентни обстоятелства; 4 пъти в годината хранителни помощи – месечният доход на 12-13 годишната циганска майка е около 240 лв. Нищо чудно сметките ми да са остарели и мургавата Жулиета да си докарва повече на месец. Нещата не се променят, ако малолетните майки получават помощите си в натура вместо в брой.
Помощите за професионални майки и професионални безработни или трябва незабавно да бъдат спрени,
или да се обвържат с определена степен на образование, желателно поне основно.
Всички тези и други мерки за съкращаване на социалната система обаче няма да проработят при сегашния пазар на труда, тъй като по-голямата част от циганското население е неграмотно и нискоквалифицирано. Единственият начин да се създадат нови работни места, които не изискват квалификация, е да се премахване минималната работна заплата, да се спрат субсидиите за „насърчаване” към заетост и да се намалят осигуровките.
След като държавата се оттегли от социалната политика, в китните цигански гета вместо полицаи може да влязат инвеститори.
След това може да се прекрати и строежа на нови цигански жилища с държавни средства като мезонетите в Столипиново, блок 20 в Ямбол, виетнамските общежития в Красна поляна. Сега само за няколко месеца обитателите им ги разбиват, превръщат ги в бунище, предават всичко метално за вторични суровини, а с паркета и вратите се топлят по една проста причина – жилищата не са техни. Ако са ги купили или наели, трагедията на общата собственост със сигурност ще бъде избегната.
Дотогава нито полицията ще иска да влезе в гетата, нито жителите им ще могат да излязат оттам.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Калин Манолов | libertarium
