Хората в държавата на име България служат вече само за фон. Личните им съдби се използват като параван, а мъката им – като опаковка, която да скрие задкулисните обвързаности, пише П. Паунова и посочва конкретни примери.
Политиката не само не се прави заради тях, нещо повече дори: личните им съдби и нещастия се използват като оправдание и параван, а мъката им – като опаковка, която да скрие задкулисните обвързаности.
В една такава ситуация медиите се оказват оръжие, чието дуло трябва да бъде насочено срещу същите тези хора. И така те да бъдат накарани да повярват, че са център на властовите ангажименти. Без да подозират, че стига да има необходимост, държавната машина ще мине през тях.
Същите тези медии, които представят циничната употреба на човека като грижа за него. Същите тези медии, които рисуват защитниците на демократичните устои като грабители. Същите тези медии, които изобразяват онкоболните като лобисти. Същите тези медии, които имат за цел не да информират, а да моделират.
Да моделират средата така, че цинизмът да изглежда като загриженост. Което пък превърна обществото в такава пихтиеста маса, че ако сега Фидосова нарече избирателите „промили“ или Цветанов “уволни” съдия, това изобщо не би представлявало проблем. Нещо повече дори: ако в онези години подобни случаи будеха възмущение, сега те биха били аплодирани. От самите жертви./DW
 |
Ако ти е харесала статията, стани наш приятел във Фейсбук!
|
Мартин Константинов
,,Глупости на търкалета.“Типично изказване на една странна група маргинали,немощни да се доберат до властта.Наистина,че не всичко ни е наред,но и не можем да станем Швейцария,по доста причини,една от които е и пребиваването във властта 4 години на гуруто на тази г-ица/жа.Не са толкова крайни нещата и статистиката опровергава напълно по-горе написаното.