Испанските учени предупреждават правителството, политиците и съдиите, че времето за ограничаване на изменението на климата изтича и че ако Испания не предприеме незабавно по-амбициозни и решителни мерки от настоящите, я очаква катастрофа. Това е изключително спешно, „защото сме много близо до точката, от която няма връщане назад“, предупреждават те.
Над 500 водещи експерти и изследователи, сред които 40 професори и съветници на ООН в борбата срещу глобалното затопляне, представиха „Научен манифест за извънредната ситуация, свързана с климата“.
Те упрекват, че действията, предприети от централните, регионалните и местните власти срещу климатичната криза, са „недостатъчни“ и че Испания няма да изпълни своята част, ако не намали емисиите на CO2 с поне 50% до 2030 г., което би означавало двойно повече от сегашната цел. Те обясняват, че пречката не е в липсата на технически решения за ускорена декарбонизация на икономиката, които вече съществуват, а е изцяло проблем на „политическата воля“.
Те посочват, че горещите вълни, наводненията, градушките, сушите и всички видове екстремни метеорологични явления, които се увеличават всяка година в Испания, се дължат на повишаване на средната температура с 1,1 градуса по Целзий. „Политическите мерки, договорени досега, както в испанското законодателство, така и в международната рамка, са недостатъчни, тъй като ще успеят да ограничат повишаването на глобалната температура само до 3,2 градуса до края на века, което би имало катастрофални последици“, казват те.
В съответствие с докладите на ООН те потвърждават, че единственият шанс на света да предотврати много по-тежки екстремни епизоди е да забави повишаването на температурата с 1,5 градуса (най-много с два градуса), за което е необходимо да се постигнат нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., нещо, което ще бъде постигнато само ако до 2030 г. изпускането на CO2 в атмосферата бъде намалено с поне 50 % в сравнение с 1990 г. Ако тази първа стъпка не бъде направена, втората цел ще бъде невъзможна.
До края на месеца Министерството на екологичния преход трябва да изпрати в Брюксел актуализация на Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата – пътната карта на Испания за борба с изменението на климата – която днес предвижда само скромното 23% намаление на емисиите на CO2 до 2030 г. През следващите дни Върховният съд ще гласува решението по делото, заведено от Greenpeace, Ecologistas en Acción и Oxfam срещу правителството за бездействие в областта на климата. Те настояват за историческо решение: да се разпореди на правителството да спази международните споразумения и да удвои намалението на емисиите през това десетилетие. А на 23 юли ще се проведат общи избори. Те искат да повлияят на гласоподавателите да гласуват само за партии, които се ангажират с наистина амбициозни и ефективни мерки за водене на борбата с извънредната ситуация, свързана с климата.
В манифеста се посочва, че основната причина за изменението на климата са емисиите от използването на изкопаеми горива (нефт, въглища и газ). От съществено значение е да се постигне „бързо“ намаляване на емисиите на CO2, като се промени изцяло енергийният модел „чрез преминаване от изкопаеми към възобновяеми източници, като фотоволтаична, вятърна и геотермална енергия и др.“. Учените подчертават, че тази извънредна ситуация, свързана с климата, въпреки световъртежа от големите промени, представлява също така историческа възможност за администрациите да допринесат за „подобряване на обществото, като го направят по-справедливо и по-устойчиво и подобрят качеството на живот на всички хора“.
Манифестът призовава за спешни и съществени решения, които да накарат администрациите да намалят нетното търсене на услуги и енергия, да електрифицират всички енергийни употреби, да се ангажират с възобновяеми енергийни източници, да реорганизират градските политики с по-малко асфалт и повече зелени площи и да насърчават по-устойчиви производствени системи.
Сред стотиците подписали документа са международно признати изследователи и експерти като Елой Санс Перес (Universidad Rey Juan Carlos), Ерика Мата (Шведски институт за изследване на околната среда IVL), Пабло Мансано Баена (Баски център за климатични промени – BC3), Франсиско Хавиер Бонет Гарсия (Университетът в Кордоба) и Фернандо Валадарес (CSIC и Университет „Крал Хуан Карлос“), както и много други.
Споделете статията:
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК