40-годишен мъж е приет по спешност в университетската болница Крус (Vizcaya) със симптоми на болестта бяс. Мъжът е бил в чужбина, когато е ухапан по ръката от домашна котка.
От болницата потвърдиха за случай на заразен с „бяс“. Според директора на клиниката са взети всички предпазни мерки, за да се предотврати заразяването на повече хора и достъпът до пациента е ограничен.
За него се грижи специализиран екип на клиниката по инфекциозни заболявания. Осведомен е и Центърът за здравна сигнализация и Координация при спешни случаи към Министерството на здравеопазването, допълни той.
Бяс – по един смъртен случай на всеки 10 минути
Бесът е вирусно заболяване на нервната система, причиняващо остър енцефалит. Той е зооноза – заболяване, предавано от животни на човек. Заболяването засяга всички бозайници, което поддържа постоянен резервоар от вируса в природата – най-вече прилепи, вълци, лисици, чакали и др.
Среща се в над 150 държави и причинява смъртта на над 55 000 души всяка година по данни на Световната здравна организация. Огромното болшинство от случаите настъпват в Африка и Азия. 15 милиона души биват ваксинирани ежегодно за предотвратяване на заразяване.
Вирусът се излъчва със слюнката на болните животни, като при ухапване или одраскване попада в откритата рана. От там навлиза в периферните нерви, по хода на които достига централната нервна система. В зависимост от дистанцията, която трябва да измине, инкубационният период варира от по-малко от една седмица до над една година, но най-често трае 1 – 3 месеца. Ако след излагане на вируса не се предприемат профилактични мерки и вирусът достигне централната нервна система, заболяването става нелечимо и фатално. Първоначалните симптоми са треска, болка или мравучкане (парестезия) на мястотo на ухапване. След това настъпва прогресивно възпаление на централната нервна система.
Клиничното протичане на болестта може да приеме две основни форми. При буйния бяс болните демонстрират хиперактивност, възбуда, загуба на мускулен контрол и гълтателната функция и, съответно – „страх“ от вода, откъдето болестта носи алтернативното си име „хидрофобия“. Няколко дни след началото на тези симптоми настъпва смърт поради респираторен арест.
Паралитичната форма се развива при 30% от заболелите. Тя протича по-продължително, започвайки с мускулна слабост на мястото на ухапване, която се разпространява и постепенно обхваща цялото тяло, преминава в кома и накрая завършва със смърт, също поради респираторен арест. Счита се, че тази форма често бива недиагностициранa, което всъщност означава, че настоящите данни за заболеваемостта са всъщност по-ниски от реалните.
При много животни се наблюдава уголемяване на слюнчените жлези със силно слюноотделяне и характерно натрупване на слюнка около устата.
От 2004 г. насам започва експерименталното приложение на нов терапевтичен подход, т. нар. Милуоки протокол (наречен на градът, в който е приложен за пръв път). При него, неваксинирана пациентка бива въведена в медикаментозна кома. Хипотезата на лекарите е, че нервните поражения, предизвиквани от вируса, могат да бъдат предотвратени при временно понижаване на мозъчната активност, което би дало време на имунната система да унищожи вируса, преди да са настъпили сериозни увреждания на мозъка. Пациентката оцелява след като лежи няколко седмици в индуцирана кома. От тогава насам има още няколко потвърдени случая на хора, спасени по този начин. Все още не е напълно ясно как точно оцеляват тези хора и дали хипотезата на изследователите е вярна или те са били заразени с по-слабо патогенен щам на вируса, и дали други фактори са били от решаващо значение, и ако да – какви са те.
Профилактиката след контакт с бясно животно, или такова, за което се подозира, че е бясно, включва локално третиране на раната или ухапването, прилагането на ваксина и, евентуално, имуноглобулини.
