Все повече българи идват да работят в Германия. Немалко от тях обаче стават жертва на трудова експлоатация и не знаят къде да търсят правата си. Ето какво разказват трима българи, попаднали на некоректни работодатели.
Все повече българи се отправят към Германия. Причината: през 2014 година ограниченията на германския трудов пазар отпаднаха напълно. Оттогава до днес Федералната република е посрещнала близо 160 000 български мигранти. По-голямата част от тях идват с намерението да останат временно. Те работят като болногледачи, строители, хигиенисти, шофьори, кухненски помощници. Мечтата им за по-добър живот и достойно заплащане обаче невинаги се сбъдва. Някои попадат при некоректни работодатели и стават жертва на трудова експлоатация.
„Най-често потърпевши са болногледачите и строителните работници“, казва Иван Иванов от организацията „Справедлива мобилност“ („Faire Mobilität“), която предлага консултантски услуги на майчин език за работници от Източна и Централна Европа. Според него, в тези сектори съществуват най-много криминални структури. Техните членове се облагодетелстват от експлоатацията на човешкия труд.
А нарушенията обикновено са свързани с манипулация на работното време. Иван Иванов обяснява, че от този проблем са засегнати предимно лицата, които се грижат 24 часа в денонощието за болни или възрастни хора. Много често те получават договори с работно време от 2, 4 или 8 часа дневно, а в действителност ангажиментът им е постоянен. Болногледачите работят без почивка, с неограничено работно време и в постоянна готовност да обслужват пациента. Такива работници – предимно жени от Източна и Централна Европа – получават минимално възнаграждение (обикновено в размер на 9,50 евро на час), а често от заплатата им се удържат твърде големи суми за наем и храна. Информация за конкретния им брой няма. Според оценки на експерти, запознати с проблемите в бранша, болногледачите от Източна и Централна Европа са между 100 000 и 400 000 души. Други обаче смятат, че те са много повече, тъй като немалко работят нелегално.
Три истории на потърпевши
Доскоро сред тях е била и Марина П.*, която пристига в Германия през 2009 година и започва да работи като болногледачка на черно. Спомня си, че веднъж трябвало да се грижи за възрастно семейство в Лаубен – жената била дементно болна, а мъжът – на легло. „Не можех да отида до тоалетна, нито да изляза на двора за 5 минути да си поема глътка въздух, един път не мигнах 72 часа. Нямаше делници, нямаше празници, нямаше почивка. Имаше само работа, много работа“, разказва Марина. Това обаче не е всичко. Често се случвало да не ѝ плащат навреме, да ѝ удържат повече пари за наем и да не ѝ плащат здравните осигуровки. Последният ѝ работодател също се оказал измамник, но жената така и не придобила смелост да потърси правата си в съда. Вместо това решила да забрави за случая и започнала на чисто в друг град и на друго работно място.
Много потърпевши избират именно този път и рядко се обръщат към властите за съдействие. Не и Стоянка А., която решила да си търси правата. 55-годишната жена напуснала България преди 4 години, за да търси ново препитание за семейството си. Преди няколко месеца българска посредническа фирма я изпратила на работа в голям свинекомплекс в близост до германския град Потсдам. На десетия ден от престоя си Стоянка претърпяла трудова злополука – паднала в 4-метрова шахта, в която изхвърляли мъртвите прасета. Тя оцеляла по чудо. Малко по-късно обаче ѝ била връчена заповед за уволнение.
Историята ѝ не е единичен случай. „Много работодатели злоупотребяват с незнанието на своите служители и неправомерно ги особождават от работа с надеждата, че те няма да потърсят правата си“, обяснява Иван Иванов. В Германия срокът за оспорване на подобно уволнение е само 3 седмици, но за разлика от България, тук няма изрична забрана за освобождаването на работника по време на болничен, допълва още той. „Дори през първите 6 месеца, когато обикновено върви т.нар. изпитателен срок (Probezeit), работодателят не е задължен да посочи причина за уволнението, единствено трябва да спази съответния срок за предизвестие. Много фирми прибягват до този подход, за да си спестят изплащането на болнични“, пояснява Иванов.
С подобни проблеми се сблъскват много от чужденците, работещи в месопреработвателния сектор в Германия. Според данни на Федералната агенция по заетостта, всеки трети служител в бранша има чуждо гражданство, а новите работни места почти винаги се запълват с работници от Румъния и България. Статистиката сочи, че през юни 2018 година броят на българите в месопреработвателния сектор е достигнал 2600 души*. Те често работят при изключително тежки условия – на минимално заплащане, шест дни в седмицата, понякога по 12-13 часа на ден. Обикновено биват настанявани в общежития. Там са принудени да живеят в мизерни условия, без никакво лично пространство. За това „удоволствие“ им се удържа наем, който може да достигне до 290 евро на месец. Изключително неясна остава и ситуацията със задължителното социално осигуряване – мнозина разбират твърде късно, че не са били здравно осигурявани. Такъв е случаят и със Стоянка А.. След инцидента жената заминала на лечение в Чехия, където установила, че не е здравно осигурена. Тъй като все още се лекува, състоянието ѝ не ѝ позволява да работи, следователно тя няма възможност да покрие разходите си за лечение. Затова се надява, че с помощта на адвокат ще успее да осъди бившия си работодател да ѝ изплати полагащите ѝ се болнични. Към настоящия момент Стоянка се намира в Чехия, а единственото ѝ желание е да оздравее, за да може отново да се труди и да изкарва пари за семейството си. Въпреки немотията, несполуките и тежкия живот зад граница, тя не смята скоро да се връща в България. „Ако се върна там, убивам бъдещето на децата ми“.
Съдбата се оказва неблагосклонна и към Ахмед М.*. През 2012 година 53-годишният строителен работник от Широка лъка бил принуден да напусне България. Мъжът, който му помогнал да замине за Германия, го накарал да си извади т.нар. гевербешайн – свидетелство, което на практика превръща работника в самонаето лице, лишава го от редица привилеги, вкл. от правото на минимално почасово заплащане, и го задължава да внася сам всички социални и здравни осигуровки и данъци. Така Ахмед се оказал принуден да работи почти денонощно по 6 дни в седмицата при това за мизерно заплащане. След 4 месеца се прибрал в България, но отново заминал… от нужда.
Вече 7 години мъжът се труди по строежите в Германия, но се оплаква, че непрекъснато попада на некоректни работодатели. Последният непрекъснато му удържал допълнителни суми и му плащал по-малко от изработеното. А когато Ахмед се разболял, той просто го уволнил. Оказало се обаче, че работодателят му е в правото си. Според германския закон, фирмите с под 10 служители могат да освобождават работниците си в случай на болест. Въпреки това Ахмед е твърдо решен, че ще се обърне към съда и ще настоява за обезщетение. Във връзка с този случай Иван Иванов от „Справедлива мобилност“ уточнява: за да може въобще потърпвешите да търсят правата си, трябва да са документирали отлично реалното си работно време. Затова той съветва всички бъдещи и настоящи работници в Германия да си записват подробно от колко до колко часа са работили, на кой обект и с кого, тъй като това би им помогнало, ако им се наложи да се обърнат към властите за съдействие.
Германия е „по-малкото зло“
Според него, за да не се стига до подобни случаи, най-добре би било работниците да се информират предварително за правата си. Но проблемът е, „че специално при миграцията от България към Германия има голяма динамика, голяма флуктуация. Има хора, които идват тук за кратко и след това се връщат, след тях идват нови. Те не са информирани и съответно минават през същите трудности, през които са минали хората преди тях. Така се създава порочен кръг“, коментира Иванов.
Докато този порочен кръг не бъде прекъснат, българските и румънските работници в Германия вероятно ще продължават да носят прозвището „новите роби“ от Европа. Стоянка А. потвърждава, че именно така са били наричани в свинекомплекса. Но въпреки трудностите, рисковете и мизерията, мнозина ще предпочетат „по-малкото зло“ – Германия. Защото, както обобщава Ахмед М., „колкото и да е лошо тук, в България е много по-зле“./Дойче веле
