Най-много столетници има в Родопите. Те ни споделиха тайните си за здраве и дълголетие
Безпорно е, че бихме могли да научим много от живота на българските столетници. Специално за вас подбрахме любопитни факти за техния начин на живот. Прочете и се замислете! Заслужават внимание и уважение.
Къде живеят най-много български столетници? Най-много столетници в България има в Родопите.
Любопитен факт е, че повечето български столетници живеят в провинцията или в по-малки населени места. Спокойният живот, чистият въздух и екологичната храна допринасят значително за това.
Как живеят? Почти всички български столетници водят динамичен живот до дълбока старост. Голяма част са трудови хора, добри, работни и жилави. Ходят много пеш, грижат се за личното си стопанство, обичат да прекарват много време сред природата. Що се касае до хранителните им навици, обикновено са умерени във всичко – както в храненето, така и в пиенето. Като цяло са много позитивни, добродетелни и спокойни хора.
С какво се хранят? С традиционна българска храна и кухня. В повечето случаи столетниците сами произвеждат храната си, което значи, че се хранят изключително здравословно. В менюто им преобладава растителната храна, млечни продукти, по-малко месо (често от домашни животни), мед, лук, чесън, много билки и подправки.
И най-вече кисело мляко. В началото на 20 в. България е била на първо място в Европа по брой на столетниците. Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко. Но малцина знаят, че здравословните и подмладяващи качества на козето и овчето мляко превъзхождат значително тези на кравето, което се консумира най-масово в България.
Начин на живот или гени? Разбира се, гените също имат значение. Доста български столетници имат в рода си дълголетници.
Мъдри думи на български столетници:
„Сама си произвеждам зеленчуците, трудът ме спасява от болести. Човек, който се доверява на земята и разчита на нея, лесно не умира. Лошото е, че днес хората обърнаха гръб на земята…“ – баба Матена от родопското село Ламбух
„Най-важното нещо в живота е работата.“ – баба Марийка Дзезова от Тръстеник
„Сега има всичко, и пари има бол, ама всеки гледа да изпревари другия… Завист“ – дядо Никола от село Равногор
„Целия си живот изкарах сред много хора. А сега съм самичка и ми тежи.“ – баба Върба Цветкова от Ломско
„През живота си винаги съм бил зает с работа и никога не съм мислил да напакостя на някого или да му направя мизерия. Където и да си и каквото и да работиш, трябва да бъдеш човек.“ – дядо Тома Чолаков от Смолян
„Не съм богохулствала, не съм мърсувала. Всевишният ми е свидетел, може би и затова ми даде толкоз дълъг живот.“ – баба Бисера Станчева от Родопите
„На всеки съм простила, кавги не обичам. През живота си не съм рекла дума противна.“ – баба Магдалена от панагюрското село Оборище.
 |
Ако ти е харесала статията, стани наш приятел във Фейсбук!
|
Източник: Опознай България
